Ана Малакова

Стихотворения от Ана Малакова

Идват дни,

все порои мътни.

Търсят бряг

сто мечти отвяни.

Свят голям,

сляп разбойник води.

Кой със друг

по земята броди.

В стрък от ден

слънцето лудяло,

мъка там

пътниче изляло.

Тъжна съм,

що ли не тъгувам.

Как така

само хляб сънувам?

Изгрев бял

храни ме с надежда.

Чувам звън,

жетва закъсняла.

Спрете дни,

време опустяло.

Този ден –

слънце пак изгряло.

 

 

 

ИСТИНА

 

При тебе, като утро идвам.

На кръстопът ме чакаш

с разтворени ръце

и топло ме приемаш,

като мъничко дете.

По косите ми капките дъждовни

със устни жадно ти събираш.

Примамлива и топла

със силна гръд ме заслони.

Ръцете ти с нежност пълни,

като лянове по мен се вият те.

Не бързай върхът ми да достигнеш!

След това по-нататък накъде?

Поискай мойта вяра.

Заключи ме с твоята любов,

и нека пленница да бъда.

Сто лъжи добри какво са?

Една истина за теб да бъда.