Вели Чаушев – големият приятел на Разград, се пренесе на небесната сцена

На 6 януари в София, на 83-годишна възраст, почина големият български актьор от Сатиричния театър /и писател/ Вели Чаушев, голям приятел на Разград и с много приятели в Разград, Исперих и Кубрат. Освен многобройните си изяви на сцената на Младежкия дом, той почти цял сезон живя тук и участва в ролята на Набръчкания човек н спектакъла „Морско синьо“ /„Пук“/ на Валери Петров, с режисьор Владимир Николов, през 1995 година. Гостува и на ДМДТ „Назъм Хикмет“ по покана на неговия директор Юксел Чаушев с моноспектакъла си по стихове на Валери Петров…

При многобройните си срещи сме говорили с него за много неща, но сега просто ще предложим само фрагменти от неговия живот и спомените му за Лудогорието.

„Роден съм в първата половина на миналия век, ама не съвсем в началото, а през 34-та година… Когато съм се родил, вече Стравински композирал, а Моцарт бил минало, та трябва да е рекла орисницата ми – затуй дете я има, я няма място в тоя свят, ами дай да вземем да го пробваме в театъра, че да не умре от глад! И една случайна среща с Апостол Карамитев затвърди думите на орисницата ми, та не съм живял много наяден, ама и гладен не съм бил… След ВИТИЗ играх в Хасковския театър, а през 1961 година ме поканиха в новосъздадения Сатиричен театър…

Що се отнася до Разград, с него съм свързан много по-отдавна, отколкото някои си мислят! Войниклъкът ме свърза с него. Ей там, накрая на града съм служил, тука положих войнишката си клетва, а който е бил войник някога, ще се сети и за подробностите от градските ми и гарнизонни отпуски, за които няма да навлизам в подробности? Трябва, обаче да кажа, че точно в Разград започнах да се изявявам като артист и рецитирах „Да се завърнеш в бащината къща, когато заникът смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща, да приласкае тъжни и нещастни!“… Тогава ми съкратиха финала, защото войниците много се размечтавали, а пък туй било вредно за бойния им дух!… След това, разбира се, като актьор, не многократно, а почти непрекъснато съм идвал в Разград по покана на Данчето Куцарова и Младежкия дом!…

За Данчето Куцарова до утре сутринта мога да разправям. Тя не беше една от усмивките на Разград, а, за нас, усмивката на Разград! Обичаха ни и още ни обичат мнозина, но първата, която ни посрещаше с усмивка тук, беше тя, и последната, която ни изпращаше с усмивка, пак беше тя! И ние си вършехме работата с усмивка…Същото мога да кажа за Борис Анастасов, за Петя Станчева, за Христо Събчев, за Николай Пенчев и още, и още! Обичахме да идваме тук – аз, Хиндо Касимов, Васил Попов, Кольо Анастасов, Марията Аламанчева и прочее! Обичахме да идваме в Разград, бе! Хайде, не само заради тях, но и заради тях… Ние сме актьори, на нас публика ни дай, а тука винаги имахме толкова благодарна публика, че наистина си отивахме със самочувствие…“

Малцина обаче знаят, че Вели Чаушев бе писател, член на СБП и автор на няколко белетристични и мемоарни книги, последната от които богато илюстрирана „История на Сатиричния театър“ или с някакво друго заглавие, защото така и не успяхме да я видим поради заболяването му преди няколко месеца . Участвал е в няколко филма и беше над 35-годишен несменяем водещ на популярното хумористично радио и ТВ-предаване „Голямата къща на смешните хора“, едно от които бе заснето и записано в Разград преди години…

Нека всички, приятели и непознати, които го помнят, да го споменат с добро! Вечна му памет!

 

СТАРИЯТ АКТЬОР

На Вели Чаушев

 

На сцената бил съм, но още не зная,

какво е актьорът с побелели коси!

Овации… Слава… Но наближава му края

и му казват „Мерси! Друга сцена търси!”

 

А другата сцена е топлата грейка

и пенсийка малка за хляб и салам…

Плюс мил диалог на кварталната пейка

с клошар, на когото е спалнята там.

 

Животът беди на главата му трупа,

Но той се опъва… Не съм, вика, готов,

да ида в небето и в небесната трупа

на Калоянчев, Парцалев и Нейчо Попов!

 

Мечтае си още за сцени и слава…

Щом прожектор засвети, засуква мустак…

Единствено туй на горкия остава –

да мечтае и плаче за сцената пак!

 

Това е, приятели мили и мили ми хора!

Добрият актьор по неписан закон,

щом чуе оркестър, марширува в обора…

Тъй както го прави гвардейският кон.

 

Но когато, все пак, Господ Бог призове го –

обявил му последния час,

той честно си взема сценария и отива при него…

Но част от сърцето му си остава у нас!

 

Дулинко Дулев, Екип 7

 

http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=23746&Itemid=1

 

ХК „Жарава“ има няколко успешни участия в „Голямата къща на смешните хора“. През 1992 година клуба дори е домакин на един от етажите на радиопредаването, окачествяван като един от най – добрите.

 

 

 

П.С.Информацията е предоставена от Сара Асенова.