Гергана Христова

 Стихотворения от Гергана Христова

Бяга ми се

 

Бяга ми се, някъде далече
дето няма само…интереси
дето нямат власт
лицемерие, лекета и мутреси.

Тръгва ми се, ей така
с дамска чанта само,
с любовта под ръка
и с вярата в нея.

Стигнем ли…
да се забравим.
Да останем там
себе си… отдадени.

Да не помним фалш и суета
хорска злоба и обида…
Да сме истински
и живи…

Бяга ми се…

05.05.2017

 

***

 

Бяла маса…със покривка
и салфетки…етикет
и морал и умствени…промивки
а пък гозбите…безчет.

А душата тихо плаче…
За синиика, залче…хлеб
и за милата усмивка
дето прави от сол, мед…

Бяла маса и покривка
Виното искри…
Сякаш сипали са в чашата
купища сълзи…

И заграбил с пълни шепи
И изправил…рамене
бавно, от морала,той, човекът, пие заедно със своето розе.

Пие глътки сълзи
Погледа смъди
Колко дълго може
пиян да седи…

28.04.2017

Вярна

На сърцето си съм вярна.
И все едно къде, какво съм правила
на неговия зов
аз вярна съм оставала.

И все едно дали са ми повярвали
Нали аз знам
че никога не съм
сърцето си предавала.

Какво ще съм…
предала вярата, сърдечния си зов
Една от всички,
тъй безлични…

И може черна да съм,
в очите трън и може да боли,
но вярна ще остана
на себе си.
Г. Христова

25.05.2017

 

***

Душата ми
скитница самодивска
по пълнолуние
броди в гората
и самодивски танци
танцува с луната.
После, разпиляла коси в тревата
заспива уморена и тиха,
а по първи петли
си отива
с росни стъпки,
на билки ухаеща
и се връща смирена
за деня …при мене.

13.04.2017

Не преболяват някои болки
превръщат се в тъга,
във спомен, в празнина,
не преболяват цял живот…

Изяждат те отвътре
накрая даже не боли.
Запълваш празнините
със други хиляди тъги.

А болката една е
до гроб да те тъжи
и нощем във съня си
не помниш хилядите други…

Една те само буди

03.09.2016

О, мерзост!

О, мерзост долна ти човешка,
облякла си отново
красивата си дрешка
и мъкнеш се по всеки.

Къде оставяш дъх парфюмен,
Къде от устните си отпечатък,
Къде в очите пламък злобен,
Къде в усмивката ирония…

О, мерзост долна ти човешка
от локвите калта си ти измила
и неонови табели са те осветили
вървиш уверена и силна…

Докато търсят твоята целувка
ще си най-любима
и сутрин от сълзите мокрите калъфки
твоя аромат ще имат…

О, мерзост долна…колко си човешка..

8.11.2016

***

Кажи ми, страннико…
Когато гълъбите спят сънуват ли
че гълъбицата им бяла
от тях е отлетяла?

Когато легнеш в хладната постеля
мислиш ли за…нея?
Онази, синоним на любовта…
Не нейната, а твоята…

И търсиш ли я в хиляди очи,
във стъпките на други…
„Забравяш я“ с поредната
добавяш пустота,

а вечер в тъмнината
разказваш и на ум
глупави неща
случили се през деня.

Кажи ми…страннико
За гълъбите разкажи…
Онези белите…
Сънуват ли…
***

А някой ден ще се събудя
със огън в сърцето
ще разбия табута и тайни
ще вдъхна живот
на увяхнало цвете
ще полетя със ятата
и ще бъда със себе си слята
Някой ден
още със утрото
ще се усмихна на пук на пустото
ще отдам същността си на ефира
и ще си замина…
Някой ден…
Ще съм жива.

02.06.2017

***

Ако лицето ти е мрак,
и в погледа ти е потънала бездната,
ще пропадна до дъното и,
за да взема мъката ти.

Ще изровя с нокти до здраво,
до там където блика,
извора на усмивката..
До там…което е след нищото.

Ще дълбая докато водите му
не изпълнят бездната черна
и не потекат от очите ти.
Докато не отмият сивото от лицето ти.

Ще изтека, и ще си отида,
заедно с тинята от болки.
Ще попия в пясъка под краката ти,
и ще знам, че ме е имало.