Димитър Драганов – приятел на КБП

Занимавам се сериозно с поезия от години.Тя е страстта, която ме прави щастлив. Приемам я за свят, различен от този, в който живеем. Според менчовек започва да пише, когато се почувства наранен от проблясъка на огромния, респектиращия, всяващия страх Живот.
Работя усилено върху ръкописа на две свои книги. В едната описвам живота си и трудностите, през които съм преминал, докато в другата показвам нормалното ежедневие на селско общество, което се променя след една случка, оставила трайни следи в съзнанието на всички жители. Търпеливо очаквам тяхната реализация, която ще е личен успех за мен.
Обичам да чета книги, засягащи смисъла на човешкото съществуване. Домашната ми библиотека е изпълнена с имена на различни автори. Сред тях личат: Джон Стайнбек, Реймънд Чандлър, Жул Верн, Едгар Уолъс и много други. Но на първостепенно място за мен стои американският писател, роден в Портланд, щата Мейн – Стивън Едуин Кинг.
Харесвам стила му на писане и начина, по който докосва човешките сетива. Той е страшно, но същевременно приятно явление в световната литература. Надали съществуват неща, които могат да го уплашат, защото той е ,,Краля на ужаса’’, а кралете имат само подчинени.
Имам интерес към хуманитарната наука история. Тя ни определя като хора, притежаващи смислено съществуване. Един народ не може да върви напред в развитието си, ако не е наясно с миналото си. Джордж Сантаяна синтезира нещата така: ,,Тези, които не си спомнят миналото, са обречени да го повторят’’. Тя е нашето вчера, днес и утре– смисълът на Всичко.