Книга за кубратския лекар – поет Николай Стойчев подготвят Иван Дойнов и Пламен Дойнов

Писателят Иван Дойнов напролет отбелязва осемдесетгодишен юбилей. По този повод той планира издаването на юбилейна стихосбирка, която ще носи емблематичното заглавие „Антология“ и ще съдържа творби от всичките му досегашни стихосбирки «Сняг вечерен», «Зимна светкавица», «Камък», «Окарина», «Палитра», «Човек и фикус», «Полет» и «Незабрава». Доайенът на българската лирика предвижда и голям юбилеен рецитал с близки приятели и братя по перо в град Разград в началото на април.

Иван Дойнов и синът му, доцент Пламен Дойнов, подготвят и книга с творчеството на доктор Николай Стойчев от Кубрат, близък приятел и сподвижник наДойнов – баща.

– Тук преди много години работеше един уникален поет, поет, отишъл си без време! – каза Иван Дойнов, съставител и редактор на литературните поредици „Дъга над Лудогорието“ и „Луда земя“. – С него бяхме добри приятели и заедно учредихме литературната група в Разград. Още чувам неговите стъпки тук, отвън.

Доктор Стойчев първоначално практикува в Тубдиспансера в Кубрат. Женен, с един син. Напускайки Кубрат, Николай Стойчев работи в Културния отдел на значимия презминалия век вестник „Здравен фронт“ – орган на Министерството на здравеопазването в столицата. Там доктор Стойчев се сприятелява с двама свои пишещи колеги – доктор Константин Страшимиров и доктор Тотко Найденов. От тримата сърцати и неразделни другари в момента е жив единствено Тотко Найденов. През 2015 година той публикува статията „Косьо и Николай – непрежалимите, незабравимите“, посветена на починалитему приятели, във вестник „Форум Медикус“.

Тотко Найденов е автор на множество книги с медицинска и социална тематика, издадени през последните трийсет години. Приятелските преживявания и спомени на Найденов са толкова силни, че той посвещава първата си книга на зам – редактора на вестник „Здравен фронт“ Константин Страшимиров – Косьо, който си отива от този свят през 1984 година, последван скоро и от Николай Стойчев. Надписът на титулната страница на първата книга на Найденов “Аз, лекарят“ гласи: „Посвещавам първата си книга на д-р Константин Страшимиров (1928 – 1984), дългогодишен главен редактор на в – к „Здравен фронт“. Беше човечен.“

„С какво ще запомня Косьо и Николай?“, пише Найденов. „С колегиалността, човеколюбието, отзивчивостта. У тях нямаше завист, ревност, неприязън. Реагираха остро на всяка неправда. До късно обсъждахме състоянието на здравната система; не одобрявахме забраната на частната практика, искахме заплащането на колегите да бъде много по-високо.“

– Това е много скъп на сърцето ми проект. – сподели Иван Дойнов. – Вярвам, че тази антология трябва да бъде публикувана и ще направя всичко по силите си това да се случи. Мястото на Николай, доктор Николай Стойчев, е именно в тази антология. Света трябва да разбере колко талантлив беше той. Поезията е нещо прекрасно, за ценители,и в тази връзка искам да ви благодаря /на авторката на статията и на председателя на КБП господин Станислав Марашки/, че давате гласност на този проект. Това е нещо, за което трябва да се пише, печата и да се чете. Творчеството на доктор Димитров и неговия творчески път трябва да бъдат познати и на следващите поколения.

Много силна, много хубава сатира пишеше на времето Николай. Подбрал съм негови неща – лирични и сатирични. Лирика и хумор ще бъдат включени в един том, няма как да ги делим. Всичко съм подбрал и ще бъде публикувано. Димитър Вятовски, Николай Димитров … Аз им правя посмъртни издания; това, което те са сътворили, да излезе между две корици и да тръгне към хората, които обичат поезията. Това е наглед простичко нещо. Но образа на писателя, на поета, трябва да присъства в такива издания.

Доктор Николай Стойчев Димитров, ползващ творчески псевдоним Николай Димитров,има една издадена книга  – „Лампа край пътя“, носеща заглавието на едноименното стихотворение, издадена през 1963 годинав Държавно Издателство– град Варна.

 

Лампа край пътя

 

Тя не блести в сияния стоцветни!

У нея просто няма яркостта,

с която метеори мимолетни

зашеметяват и слепят света.

 

Тя само свети!

Мълчаливо свети

над мъничко парче човешки път …

където бързат пътници заети,

където тряска и кипи градът.

 

Обречена да бъде настрана,

тя пръска спокойна,

но човешка светлина.

 

* * *

 

Малкият обичаше маймунките.

Джунглите. И верните другарства.

Много му се нравеха рисунките.

Ала ненавиждаше лекарствата.

Искаше ми да му нарисувам

слънцето, тополката и птичките.

Молеше ме да ги нарисувам.

Даваше ми блокчето с боичките.

Казваше ми: „Моля, чичо докторе!

Ти си тъй голям и знаеш толкова!

Моля, нарисувай ми ги всичките –

слънцето, тополката и птичките!“

Ала аз не му ги нарисувах.

Даже и големите не могат

винаги да нарисуват слънце.

Знаех само болните му дробчета.

Боцках го с досадните иглички.

Тъпчех го със блудкави сиропчета.

Дразнех го със моите лъжички.

И когато малкият си тръгна,

страшно ми мълчеше от обида.

Беше страшно укорно лицето му.

А телцето – бледо и безжизнено,

беше нетърпимо укоризнено.

Стана много тихо в коридорите

от ненарисуваното слънце.

Само санитарката премига

и захлипа, както хлипат майките.

Идеше ми да й викна: „Стига!“,

но се втурнах в стаята при малките,

гдето като птички по леглата

„чичо доктор“ чакаха децата,

за да им ги нарисувам всичките –

слънцето, тополката и птичките.“

 

Николай Димитров

 

Д-р Тотко Найденов е роден на 23 март 1948 г. в Ямбол. Има две висши образования — хуманна медицина и журналистика. Лекар, журналист, общественик, той е специалист по социална медицина и организация на здравеопазването, създател и главен секретар на най-масовото здравно неправителствено сдружение Национален Алианс „Живот за България“, в което членуват почти всички национални консултанти. Член на СБП.

Главен редактор на съсловния вестник „Български лекар“, д-р Найденов е създател и на професионалния им празник — Деня на българския лекар, на Националния ден на спасението, Белиновия симпозиум по УНГ болести, Чиловите дни, както и на най-високото професионално-съсловно звание „Лекар на България“. Автор е на десетки публицистични книги, между които „Аз, Лекарят“, „Съдебните лекари разказват“, „Защо и как се самоубива българинът“, „Любовни лекарски истории“, „Учуден от живота“ и др.

 

Сара Асенова, Конфедерация на българските писатели

 

 

  nikolaj_stojchev