Лирика за силните духом

Лирика за силните духом
Илиян Нисторов
245
0
Print

Мариета Валериева със своята лирика доказва , че е горда жена – българска майка на три деца . В стиховете и емоционално прозира красота и усмивка ,оксиморон на ежедневието й да бъде сред всекидневния сив кръговрат на днешния напрегнат живот ,съпружеска вярност към семейството и децата  – срещу изменчивия вятър на човешките взаимоотношения ,женска нежност – в загрубелия днешен материално – комерсиален свят. Мариета за себе си е избрала – безразсъдния път на сърцето, да върви съвместно с емпиричната мъдрост на жена и  го върви уверено . Нейната постоянна  радост е да  дава – живот , обич , надежда , увереност , сила , усмивка , щастие … Да бъде топлина в студените зими , която смело разбужда  утрото и ведростта от желанието да прерушиш с усмивка кристалната белота. Самата тя въпреки крехката си възраст три пъти е носила бъдещето в утробата си ,и  продължава  в три детски вика дългата и скромна майчина  целувка. Създава вечност от всеки изживян  миг. Нищо за себе си  не оставя … Горда е ,че е  Жена! Жена със силен дух….Две от стихотворенията й го подсказват .

НЕ ДЪЛЖИШ НА ДУШАТА МИ !

Не дължиш на душата ми –
нищо.
Повярвай ми.
Аз длъжница съм ,мили
и на другият свят.
Уж се раждаме хора свободни и дишащи,
а сами си избираме –
всеки своят товар…

Не дължиш на небето ми –
нищо…
Повярвай ми.
Аз слънца си измислям
и се къпя във тях…
Те превръщат ме в пепел,
не достигат сърцето ми.
То дължи им това,
че ги топли в аванс.

Не дължиш на очите ми-
нищо.
Повярвай ми.
Те са тези,които са длъжни до гроб-
да живеят със толкова ,колкото дават им…
Бог е сложил във тях ,
но прахосник е бил…

Не дължиш на душата ми-
нищо,
нищичко.
Вярвай ми.
Аз обети не ща.
Дълго в тях се мечтах.
Любовта е избрала да се скита в нещастници…
Напосоки не ходи
и в такива не спи.

 

АЗ МОГА

Не играя мръсно.

Не мога.

Не искам…
дори под краката си почва да губя.

Не стрелям в тила и в гърба на онези,
които дори и душата си мразят.
Не винаги имам крилете на ангел…
Но никога дявол на маса не каня!
Прощавам…
а после забравям…
,,Не помня,,
Изтривам си всичкото зло от сърцето 🙂

Аз мога с очи във земята да ходя,
дорде се редят всички стъпки и бреме,
но с истина всеки посрещам в лицето-
ИГРИТЕ ИГРАЯТ ГИ СЛАБИТЕ ХОРА.