Нова песен на Захари Чернев и Станислав Марашки прозвуча в Бургас

НОВА ПЕСЕН НА ЗАХАРИ ЧЕРНЕВ И СТАНИСЛАВ МАРАШКИ ПРОЗВУЧА В БУРГАС

 Продуцентката на песента д-р Цонка Иванова посвети участието си в шоуто „Захари Чернев и приятели” на своите две дъщери и на своя приятел от Белгия певеца Сабри Ерген

На 7-ми март , в навечерието на празника на жената в панорамния ресторант на х-л „Бургас“ избухна взрив от весело настроение , музика и песни.Празничното шоу”Захари Чернев и приятели” се състоя от 19.00 часа на 7 март тази година и включи познати и любими на публиката лица от сцената, между които звездите от X factor , Захари Чернев , бургаски млади звезди от „Гласът на България“ , руската изгряваща звезда Ингга , нова песни от бургаски автори , томбола „Билет за Рим „ и още много изненади в едно ексклюзивно шоу, посветено на Осми март. Гвоздеят на програмата, обаче, беше най-новата песен на Blackshugar/”Черна захар”/ „Концепция за картинна рамка”, създадена по текст на Станислав Марашки. Развълнувани, продуцентът, композиторът и текстописецът се обърнаха към публиката и изразиха емоционално тяхното взаимно уважение един към друг. В не по-малко приповдигнато обръщение извън протокола продуцентката д-р Иванова съобщи, че посвещава участието си в шоуто на своите две дъщери на своя своя приятел от Брюксел Сабри.

Текстът на песента е създаден по едноименното стихотворение на Марашки, включено в третата му книга , носеща необичайното заглавие „Книга във форма на правоъгълник”. По-късно стихотворението претърпява няколко публикации в различни издания, докато стигне до своето музикално претворяване.За него и за останалите текстове в книгата през 2006 година авторът беше удостоен с най-престижната награда на Съюза на свободните писатели „Народен будител”.

СВЯТ, ДАЛЕЧ ОТ БЛЕСТЯЩИЯ СВЯТ НА АРТИСТИТЕ

(из словото на д-р Цонка Иванова в х-л „Бургас”)

„… Признавам, че като лекар се чувствам малко неудобно тук , в блестящия свят на артистите. Моят свят е по-обикновен. Той не е осветен от прожекторите и в него всеки ден се срещам не с карнавалното веселие, а с човешката болка. Тя се регистрира от диагностичната апаратура, но още по-безпогрешно се чете в човешките очи. Вероятно за да победя тази болка, а може би и заради това , че винаги безумно съм обичала музиката и танца , предприех това космическо пътешествие из галактиката на музикалното продуценство.Има , обаче, и нещо друго: то е бликащият от енергия и талант Захари Чернев.Не, няма грешка: това е същият този Захари , който неведнъж е разплаквал публиката със своя дрезгав глас. Захари, чийто богат репертоар включва и руски романси, и италиански балади , и песни на Стефан Диомов и други наши известни композитори. За любителите на статистиката е важно, че е той е лауреат на много международни награди, за службопоклонниците – че е бил директор на редица музикални фестивали, но за мен по-важно беше това, че неговият музикален стил ми допадна още от самото начало. Огъня подкладе, обаче, и Станислав Марашки със своята възторжена препоръка:”Захари не измени нито на музиката, нито на своя роден град Бургас – беше ми казал Станислав. – Няма да измени и на една обща кауза за създаване на забавни песни.Той трябва да бъде нашият човек!”Но нека започна отначало и ви разкажа за историята на заболяването, наречено „продуциране на музика”.
Преди години в моя кабинет дойде сатирикът Станислав Марашки и ми подари книга. Тя носеше странното заглавие „Книга във форма на правоъгълник” и тъжният хумор в нея будеше колкото смях, толкова и размисъл. Така за първи път се докоснах до уникалния стил на Станислав Марашки и то още много преди да получи своите 27 национални литературни награди, почетния знак на Бургас и почетния знак на Министерството на културата „Златен век” за цялостен принос в развитието на българската култура. Едно от стихотворенията в книгата се казваше „Концепция за картинна рамка”. Още тогава то ме впечатли със своята зашеметяваща оригиналност и с веселото си настроение, с което авторът ме покори окончателно. От това впечатление до първата ни обща песен оставаше само една крачка , която аз, Захари и Станислав изминахме с огромен възторг и вдъхновение.
В песенната история, която ще чуете след малко, се разказва за един древен художник , който дълго не рисувал нито една картина. Причината за това била твърде необичайна: нямал пари за рамки. Е, накрая все пак намерил решението. Намерили са го, всъщност, Станислав Марашки и Захари Чернев.Първият – със своето слово , а вторият – с жизнерадостната мелодия на песента , от която ще узнаете каква е била съдбата на този странен майстор на четката, наречен от автора „зографин”…”

ОРЕОЛЪТ БИ БИЛ ЗА ДРУГ

(из словото на Станислав Марашки в х-л „Бургас”)

„…Ако утре ми се наложи да пиша нов текст за песен и в него отново се говори за ореол, този път ще го поставя не около главата на светец, а около главата на Захари Чернев…”

ПРЕДНАМЕРЕНО ПРИСЪСТВИЕ НА „ВЕЧЕРТА НА ХУМОРА”

(из интервюто на Захари Чернев по ТВ „RN” – канал „О” в предаването „Добро утро, Бургас!” от 11.03.2015 г.)

„…Питате защо съм избрал Станислав Марашки за автор на текста на моята песен. Това не стана веднага, а след проучване. Когато Станислав ме покани на „Вечерта на хумора”, проведена по негов сценарий и включена в официалния календар на Есенните литературни празници на община Бургас през 2014 г. , аз седнах на един стол по-назад и внимателно се заслушах. И текста на думите, които се произнасяха, и цялостният сценарий на вечерта, и неговото умело поведение като водещ окончателно ме убедиха, че трябва да работя с този човек. Вярно, че Марашки е известен и в Бургас, и в страната, но имах нужда и от лично доказателство…”

ПЕСЕНТА Е НА НИВОТО НА ЧУДЕСНИЯ ТЕКСТ

(Из писмо на Сергей Трайков до Станислав Марашки)

„…Песента много ми хареса! Чудесна е! На нивото на чудесния ти текст. Пожелавам ти песента да стане първо национален, после балкански, след това европейски, а на края и световен хит, да се продаде в милионни тиражи и да ви направи милионери и тримата – и теб, и композитора-певец, и продуцентката, която да си възвърне вложените разходи. И ти вече да не работиш нищо цял живот, а само да се забавляваш…”

ВСЕОБЩО ОДОБРЕНИЕ В РЕДАКЦИЯ „ХУМОР, САТИРА И ЗАБАВА” на БНР
/из личен разговор между Захари Чернев и Борис Арнаудов/

„…Текстът ни е познат. Той е от една книга на Станислав Марашки, която имам отдавна. Изслушахме песента в редакцията и на всички тя много ни хареса. Всичко върви в синхрон – и текстът, и музиката…

КОНЦЕПЦИЯ ЗА КАРТИННА РАМКА

                Музика: Захари Чернев

                Текст: Станислав Марашки

                Продуцент: д-р Цонка Иванова

                Изпълнява: Захари Чернев

Било е то така отдавна…

Зографин, уж от пръв разред,

една картина стародавна

не правел вече с дни наред.

И как рисувал би, когато

за рамки нямал си пари?

Сребро той нямал, нито злато…

И тъй бездействал от зори.

Но нещо кво се сетил тамка

и се запитал, бос и гол:

„Не може ли, наместо в рамка,

светците да са с ореол?“

О, генийо на вси предтечи,

сразил чрез хитрост бедността!

След теб и ореолът вече

е рамка във живописта.

И край на всичките неволи…

И той светии заредил,

рамкирани от ореоли

в прекрасен живописен стил.

До днес за него се приказва…

Но нищо чудно в тоз престол,

щом на светците се подмазва,

не с кво да е, а с ореол…


P.S. За повече видеоинформация на адрес:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На снимката: Певецът и композиторът Захари Чернев /вдясно/поднася микрофон на продуцента д-р Цонка Иванова, докато тя чете словото си в х-л „Бургас”

Снимка: Николай Славов

 

 

На снимката: Станислав Марашки/вдясно/ миг преди да вземе думата от Захари Чернев (вляво), за да произнесе кратко приветствие в разгара на шоуто „Захари Чернев и приятели”

Снимка: Николай Славов

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-…/60-stanislav-marashki

21.03.2015 г. Свободен писател