Тъжно-романтичната история на актьора Лъчко Янев и разградската му съпруга Мария

 

 

По повод излязлата наскоро от печат „Разградска театрална история“, нейни първи читатели и зрители от старото разградско театрално поколение, ни запитаха, защо в нея името на актьора Лъчезар Янев, оставил светли спомени с присъствието си в нашия колектив, само се споменава между другото, а не му е отделена повече място?

Причините са две. Въпреки личното приятелство на автора с Лъчко, обемът и бюджетът на „историйцата“ не ни разрешиха подробностите не само около него, но и около мнозина други известни или дебютирали тук, а после известни, актьори, които са били в нашия театър, и второ – Лъчко беше при нас само три сезона.

Което не му попречи да стане любимец на местната публика с ролите си на Рикардо в „Учителят по танци“ на Лопе де Вега, постановка на легендарния Константин Димчев, на Дон Луис Гарсия Гонзалес /Червения пират/ в „Съкровището на Силвестър“ на АнжелВагенщайн, с режисьор Стефан Поляков, на Юнак Пандо в „Юнаци с умни калпаци“ на Панчо Панчев, реж. Цветан Велев, и др.

После отиде в Русенския театър и не след дълго се върна в Благоевград, от който беше започнал творческия си път, но много често идваше в Разград. Тук беше оставил приятелката си Мария /с която живееше, дето си вика днес, на семейни начала/ и първородната си дъщеря Яна, а се родиха после и другите му две деца – Георги и Божурка. Участваше като рецитатор и водещ в културните събития на Младежкия дом и Клуба на дейците на културата, та мнозина така и не разбраха, че отдавна не е в Разград…

Тук много по-късно сключи граждански брак с Мария и официално стана разградски зет /с кумове известният разградски лекар д-р Христов и съпругата му/, прибра си семейството в своя роден край и тогава настъпи трагедията. Гледахме го по българската телевизия да рецитира стихове на френския поет Франсоа Вийон в лозята, на Трифон Зарезан /по нов стил/, радвахме му се и се гордеехме с него, а той почина само няколко дни по-късно – на 7 февруари 2001 г.

Поредната раздяла със съпругата му свърши много бързо. Спомина се и съгражданката ни Мария само един месец след това и двамата са заедно като Явор и Калина в общ гроб край Благоевград, а децата им Яна /на 18 г./, Георги /на 12/ и Божурка /на 11/ останаха сираци…

Трудни бяха времената и е странно да предположим, че след Лъчко и някакви пари са останали, но тогава се намесват разградската баба Бонка и полусестрата му Габриела… И най-важното – колективът на Благоевградския драматичен театър, в знак на уважение към своя колега, събират средства и продължават да се грижат за децата му. Яна учи в Благоевградския университет и сега е в Щатите… Георги завършва Строителен техникум, а Божурка – Хуманитарната гимназия. Омъжена е в Петрич… И това е, което знаем за съдбата им!

Що се отнася до Лъчко. Той завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в един клас със певеца Емил Димитров, Тодор Колев и Петър Вучков. Играе после в Благоевград, Видин, Габрово, Разград, Русе и пак в Благоевград….

Роден е на 11 юли 1938 година. Което ще рече, че наскоро щеше да е навършил 80 години!

Да го споменем с добро и нека да не го забравяме, додето още има хора, които са го гледали в театъра ни или са живели около него!

 

Дулинко ДУЛЕВ,

„Екип 7“

Изпраща:

Сара Асенова