Живея край реката(тихия бял Дунав). От тъй наречените речни хора съм 🙂 В ежедневието всички сме свели погледи, но останем ли сами със себе си препускаме през чувства и усещания, кухнята се изпълва с аромати, въздухът през отворения прозорец на колата брули лицето и пред погледа се е ширнало онова синьо небе…Тук-таме някой мрачен и навъсен облак изтрещява и проливния дъжд неочаквано ни измокря до кости. Спъвайки се падаме в калта, после ставаме и отново продължаваме, а след нас се вее завесата на отворения прозорец, която ни напомня от къде сме тръгнали… Всякакви моменти от различния живот… А аз повличам всичко и себе си в творбите, като в някаква паралелна реалност или в пречупена призма видяна през моите очи.