*

ЛЮБОВ

Тя се ражда от морската пяна

и мехурчета носи,

плътта прималява

и тичаме боси

по пясъка.

Тя примигва сънливо с очи

и е розово утрото,

меко и топло.

И скачаме задъхани

сред въздушните струи

на дъха ѝ.

Пием сладост от устните

и резливо небцето

усеща вкусът

на мечтите.

Там сред пясъка скрити

проблясват звездите

от очите ѝ.

*

БЕЗ КРИЛА

Не търся, не виждам, не споря,

не чакам, не спя, не говоря,

а мислено с грешките мокри

по пътя оставям следи.

Далече се вие и стига

до хоризонт песъчлив,

където през пръстите, мили,

приплъзваш се мълчалив.

Очите са мътни, не виждат,

преплитам в отмала крака

и бездиханна отлитам

от старата бяла скала.

Кръвта по ръцете се стича

и някой крилете отсича…

Посрещнах земята в лице

със непокорни ръце,

които все още прегръщат

и заврънтулките бършат

на забранените думи

в бездната черна изгубени.

Не търся, не виждам, не споря,

а искам, изгарям, блестя.

Все мен ме избира простора

безкрила щом още летя.

*

ДЪЖДОВНА ПРЕГРЪДКА

Вали, трепти, нашепва, мокри рамо,

попива във подгизналите дрехи

и плъзва тайно от онази пара

която вдига се в небитието.

Косите се оплитат в очертания

рисувани отколе върху устните

и вместо да ме пусне със ридание

и силно топлината да отблъсне

ме сграбчва и поемам аромата

скътал най-съкровените мечти.

Облизвам устни срещу вятъра,

дъждът е спомен. Нека да вали!