СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ АЛИНА СТАЙКОВА

ИЗГУБЕНИ

Бягаме през часовете, все бързаме.
За къде ли.. Търсим едно и също. Всеки ден.
През до болка познати пътеки пристъпваме
и забравяме за по една усмивка да спрем.

Дори кафето си почти на екс изпиваме.
Не вярваме в утре, препускаме из днес,
от вчера поука защо ли не взимаме 
и същия товар си влачим със финес..

Прекалено горди да се вслушаме,
всичко знаещи за този пъстър свят.
В пустотата на ежедневието се лутаме,
крием се в секундите с фалшив заряд.

Мигове крадем като отшелници,
после ги скътваме, от себе си дори.
Загубили се в безцветни делници,
измежду много хора често сме сами..

Искаме да изглеждаме щастливи,
все с нови дрехи – за имиджа си бдим.
А вътре в себе си сме тъй страхливи,
да живеем със сърцето си. Без грим!

МОЕ ДНЕС

Добро утро, мое днес!
Ето ме, тук съм, будна,
изпълнена с копнеж.
Виж и премяната ми чудна.

Готова съм да те прегърна,
да вляза в пъстрия ти взор.
Всяка прелест ще разгърна,
ще летя в необятния простор.

Толкова има да се види,
светът е пълен с чудеса.
Малки, скрити в миди,
искрящи като безброй слънца.

Ще кажа на сърцето – 
бъди смело, обичай, пей,
и усмихнато да е лицето.
Мое пъстро днес.. Здравей!

ГОЛЯМАТА МИ ДЪЩЕРЯ

Голяма ли си, малка ли си, 
моя по- голяма дъщеря?
Хем искам да говорим
като приятелки добри, 
хем искам да си мъниче – 
ръчичката нежна моята да държи!
Не ти е лесно с твоята мама.
Един път бузките пощипва,
после като в кино драма
със сложни въпроси те засипва!
Пораснала ли си не знам.
Аз все виждам онова момиче,
застанало тихо някъде там,
сред цветята, да сияе като кокиче!
Голяма ли си?! Не, не си.
Все така искаш да лудуваш,
да пълниш с пясък рошави коси,
сред пързалки, люлки да палуваш!
А малка ли си?! Не, не си.
Толкова си мъдра и грижовна,
когато казваш – мамо, не плачи,
а аз стоя объркана и.. виновна!
Виновна, че не достигат минутките
приказка да ти прочета,
липсват ми целувките 
и боричкането преди съня..
Когато разбираща ме погледнеш
виждам твоята пораснала душа,
и пак си бебе, в скута ми когато седнеш..
Ах, мила моя по-голяма дъщеря..

ПРИКАЗКА С ТРИ СЛОВА

За три думи вълшебни
искам днес да споделя.
За някой не звучат модерни,
а те са полет. Над всяка тъга.

Едната МОЛЯ се казва.
Знаеш ли, тя прави чудеса. 
Колко по-силна се оказва
и от най-опърничевата душа.

Ще заговоря и за БЛАГОДАРЯ!
Тя е сладка, тиха, описва красота.
И без повод ще ти я подаря,
просто, защото те има на света!

Трудна е – магията ИЗВИНЯВАЙ. 
Приятелството без нея е мираж.
Не си ли казал едно прощавай,
липсва ти достойнство. И кураж!

Детето да учи, още щом продума,
тази приказка с три слова наричам!
И от малко ще познае още една дума.
Преди всички е. Зове се ОБИЧАМ!

ПРИЯТЕЛ

Приятелят е онзи твой човек,
който ще те поздрави и от Венера.
Дори да се видите след век,
ще е като продължение на вчера.

Приятелят може сърцето ти да чуе,
без да си отронил нито дума.
В бездната тъмна смело ще нахлуе,
цигара да изпушите в мрака на друма..

Приятелят те подкрепя безусловно,
с теб докрай ще върви към целта.
Той е тук, в слънчево, в дъждовно.
Разликата с брата.. е само във кръвта!

СИЛИ НАМЕРИ

Има болка, която остава.
По-дълго. Някъде в сърцето.
Тя като голям залък засяда
и извиква сълзи на лицето.

Не думите грозни и обидни
са най-немислими и отровни,
нито разделите с хора свидни
са страшни и греховни.

Най-мъчна е онази реч, 
напоена с безразличие.
Задала се някак отдалеч,
иначе облечена в приличие.

От близки хора, обичани,
носили ти вяра в нужда,
случки с радости наричани.
Тази ръка станала е чужда.

Не можеш да го скриеш – 
тежко ти става. И боли..
Отговори едва ли ще откриеш.
Ала злоба не таи. Сили намери.
И прости!

ОБИЧАМ ДА ВАЛИ

Обичам да вали!
Силно, шумно,
улицата да кипи,
потоци препускащи безумно,

капки търсещи покоя,
бягат със своя впряг
и пропуснали завоя
се разпиляват из асфалтовия бряг.

Една – сълза е нежна,
ала много са море,
съдбата им е неизбежна – 
да се слеят долу, в Земното сърце.

Гръмотевичната песен,
тя е тежка и не жали!
Няма лято, нито есен,
каквото има, ще ти каже!

А след себе си дъждът
оставя тишина. И слънчев лъч!
И съживява се градът,
дочува се наново детски глъч.

Да вали винаги е честно –
чисти наред. Както реките!
Да беше толкова лесно
..и с душите…

ОТ ТЕБ ЗАВИСИ

Радвай се, живей!
Отпусни се и обичай.
И да не можеш – пей,
танцувай, волно тичай!

Един дъх е цяла Вселена ,
Всяко ново утро – златно.
За теб дар са поляната зелена
и морето необятно.

С тях, за да се слееш,
подари си свобода,
светът красив – Ти си,
а щастието понякога е шепа доброта.. 
От теб зависи!

БОГАТА СЪМ

Искам днес да споделя – 
богата съм, прекалено дори!
Имам невъобразимо много злато.
Ала то е странно. Не тежи!

Чудни мелодии за мен звучат,
заможна съм и всички ми пеят!
А в джоба жълтици не дрънчат.
Някъде из въздуха ведро се реят..

Паралийка съм. Но не на пари.
С няколко чифта разполагам..
разкошни, блестящи, мили очи!
Изненадах ли ви! Мога да залагам.

Имам толкова много, гледат ме и горят.
Искрици нежност, изписани в сълзи,
светят, като звездите силно блестят.
Богата съм – търсят ме най-добрите очи!

Мога да купя цялата Вселена!
Злато ли? Не! Не искам пари,
имам всичко и съм благословена!
Искам си само моите няколко чифта
топли незаменими очи! 

ПИСМО

Пиша ти това писмо, принцесо,
усмихвам се-сякаш с теб говоря!
Буквите редя на прашното листо
и те виждам- сияеща сред простора.

Усещам вятъра по твоите коси,
чувам звънчето на нежното сърце,
събирам роса от любимите очи…
Гледам те.. Кога порасна, мое дете..

Крачеха несигурни малките крачета,
докато гордо превземаха света,
с верните приятели-плюшени мечета,
предаваше се уморена на съня.

Кога порасна, дъще, не разбрах.
Излетя като птичка. Смело, от раз!
Теб не, стрелките на времето спрях.
Исках да ги върна. Дори с час..

Как си, принцесо, как животът върви.
Знам, ти с всичко ще се справиш,
героите няма какво да ги сломи.
Доброто в себе си не ще забравиш.

Липсваш ми, нарекох през сълзи..
Но за теб ще съм винаги засмяна.
Крачи, живей, принцесо.. И бъди!
С обич: Мама

НЕУСЕТНО 
Много хора!
Близки, далечни –
пресичат ни простора.
Приятелства вечни,
в тях се изгубваме.
Заедно мечтаем,
танцуваме, палуваме,
без да се стараем!
Грешим!
Неусетно. Сърдим се,
напъваме се…
да си мълчим.
От близките страним.
Без мярка думи..
недостатъци броим..
Празни албуми,
спомени горим..
Защо?
Толкова ли е трудно..
.. да си простим..

ДЪЖДЪТ ПРИСТИГА

По локвите дъждовни да газиш,
в това има бляскава магия,
смело, с радост, без да се пазиш,
за безгрижните, историята е орисия!

А кои са те? Кой обича да джапа с усмивка,
във водата да тича и скача? Да, децата! 
Те не мислят, че от игрите нужна е почивка,
затова и на тях свободни са сърцата!

Възрастният, благоприличие гледа да спазва.
Иска дрехите чисти и сухи да запази,
така после изтупан и гладък да се показва!
Но кажи, безгрижието си защо го прегази?

Капките прелитат от високо
и далеч. Със своята небрежност!
Не ги наказвай тъй строго, 
те носят нежна и тиха безбрежност.

В тях ще откриеш чуден простор,
за който не пише в нито една книга.
Бъди като децата, а не аматьор,
отпусни душата. Дъждът пристига! 
И ти намига!

ЕДИН ПОГЛЕД САМО

Един поглед търся само.
Невъоръжен със яд.
Директен, не през рамо,
носещ твоя аромат!

На любов безумна,
желание да ме имаш,
страст, от буря по-шумна.
Искай да взимаш..

Пожелай си мен сега.
Запали ме без искра,
открадни капчици душа,
макар и носещи тъга!

Един поглед искам проклет,
да ме разпали отвън,
да остана само по силует,
като в приказен сън.

Един поглед искам от теб,
гордостта ми да сломиш.
Погледът, със който можеш
целия ми свят да промениш!

НУЖДА

За щастието всеки ден се борим – 
търсим..преследваме.. за него мечтаем.
Блянове да ни се сбъднат молим,
за най-хубавото всичко вече знаем!
А човек от малко всъщност има нужда – 
ведра усмивка, с която да се събужда,
една ръка, която да му помаха,
когато на път далечен тръгне,
и прегръдка, светла, чакаща на влака!
Нетърпелива, да те има, да те вкуси..
Очи! Насреща. Гледайки те с вълнение.
Насълзени, заради твоята тъга.
В други дни даряват ти търпение
и заедно гледате сиянието на пълната луна.
Вечер, кипяща от думи. Отвъд
добре премислените щрихи..
Какво му трябва на човек, пожелал си глътка щастие?
По-малко е от Коледно желание – 
понякога просто .. само мъничко внимание!

ПОТЪРСИ МЕ

Най- първо потърси ме!
Не със поглед. С мисли.
Там ме виж. Разгледай ме добре.
Коя съм аз? Нима мен точно искаш?
Аз ли съм цветето теб пленило?
Мен ли с любов извикваш?
Твоето ли е онова момиче щастливо?
Всъщност тук съм, до теб!
Познаваме се от .. години,
но някъде загубихме се,
някога! В пътища трънливи!
За другия, обаче, най-красиви..
Времето ли, излишни думи казани,
а може би дълго премълчавани.
Какво ни раздели, дали разбрахме..
Днес изричам смело – намери ме!
С поглед – Не! Със сърце!
Предизвикай ме да те следвам.
Без да мисля редно ли е пък това.
Лудо, неотклонно, през капките роса.
Разгърни ме! Облечи ме с нежност,
Нарисувай ме, устните стопли..
С мисли! Не с очи отегчени, 
най-първо потърси ме….
Отчупи си шоколадови спомени спасени.
.. и този път – запази ме!