По- хубава от тебе няма

 

Аз ходих по голямата Земя

и бродих тъй далеко от дома.

Любувах се на чужди красоти,

дори сърцето спираше ми да тупти.

 

Достигнах края на Европа,

с пленяващата Кабо да Рока.

Земята свършва при скалата,

от там на татък- само е водата.

 

Губиш представа, времето спира,

нещо във мене тайно замира..

Тътен, от разбита на пяна вода,

мигом ме грабва- каква синева!

 

В далечината облаците слизат-

те сякаш по водата тичат.

Внушително е всичкото това

и дъжд в очите ми, неволно заваля.

 

Разказах им за нашата страна,

за нашите безбройни чудеса.

И ние имаме скали

и тътен от разбили се води.

 

Продължих по чуждите земи-

всяка има свойте красоти.

И жадна бях аз всичкото да видя,

от всеки извор- водица да отпия.

 

Мадрид- вековен и суетен,

разкрил се с тяжест, достолепен.

Макар далеко от дома,

видях над него същата луна.

 

Там оставих от звездите,

които сбъдват ни сега мечтите.

От наща Българска земя

със чудните планински езера.

 

Венеция, Андора, Геноа..

Оо, бях чула нещо за това,

че Господ слязъл на Земята

и там оставил Рая си в позлата.

 

Но в тази разцъфнала Земя,

преля във мене обич към дома.

От толкоз пътища разбирам,

че не на празно България избирам.

 

Пощенски гълъб

 

Отчупих от усмивката си ъгълче,

откърших и от топлия си глас,

закичих във душата спомени

и в радост се превърнах аз.

 

Изпратих ти я с пощенския гълъб,

адреса му прошепнах пак-

разцъфнаха поляни и дървета

по пътеката, до тебе чак.

 

Но гълъбът задъхан се завърна,

отпратил си го бързо ти.

А отговорът в тътен се превърна:

„Не ми е нужно, всичко си вземи”

 

 

 

 

Очаквано лято

 

С пролет е закичена Земята ни,

обагрена е в много цветове,

нежен аромат гали сетивата ни-

знойно лято отново ни зове.

 

Ще се разгърнат златните полета

с приведения, житен клас.

В горите със разлистени дървета

ще пеят птички до захлас.

 

Ще гали слънцето Земята,

реките ще се гонят пак,

вятър ще пробягва през къщята

и ще пее в парещия мрак.

 

А нощите с воал ще се забулени,

свенливо скрита красота.

Дори звездите ще блестят учудени

дочули на щурците песента.

 

Луната ще е като  бяла пита

омесена с мълчаната вода.

И сова нейде ще прелита

с разперени към дебрите крила.

 

 

 

 

 

 

Омайно вино

 

Вино, вино- омайно вино,

в тебе се усеща любовта.

С ухание и аромат неустоимо,

достойно ти царуваш над света.

 

От избите дълбоки и потайни

се лее твойта кръв гореща.

С теб се казват всички тайни

и пленяваш ти от първа среща.

 

Колко нежност си ни дало

като страстна, хубава жена­!

­На тъмно отлежало, остаряло,

но не остарява с тебе любовта.

 

И пием, пием до забрава

от твоята божествена душа.

Няма никъде любов такава,

каквато ти си дало на света.

 

Все по силно изкушаваш-

не можем ние да ти устоим.

Със звън на чаши побеждаваш

дори и някой несломим.

 

На празници без теб не може,

във делници и празненства.

Благодарим за виното ти Боже

и всичките ти земни чудеса.