Ангел Димитров

АНГЕЛ ДИМИТРОВ

СТИХОТВОРЕНИЯ

НОЩНИ ЖЕТВАРИ

Нощта ги кани
на работа отново.
С обувки окъсани
крачат тежко,
сурово.

Цигарената пепел машинално
тръскат, слова обидни
по непрокопсията пръскат.

За единия хляб
безспир зажъднели
с лица загрубели
да мечтаят отдавна
са спрели.

И всеки път отново
се повтаря ­
градежите им прости
съдбата да събаря.

ДО ЖИВОТ

Вкусният хляб е направен с любов,
а светът навън е тъй студен, тъй
суров.
Сиромашка радост в ръцете си
държиш,
за нея унижения и болка не спираш
да търпиш.

С кървава пот, не спираш да се
трудиш, да твориш ­
гладът с вълчи лик в себе си да
укротиш.
А всичко инак до едно се свежда?
Кой държи хляба? И кой го
произвежда?!

Ангел Димитров