Ангел Лазов, набеден автор: ”Преди много, много години , в далечната 1944 година, на 1 август прави първата си значима беля. Стряска Родопите с писъка си – израз на недоволството си от това, че се е явил на белия свят , без да го питат иска ли или не. Батак, в който се случи знаменателното събитие, си запуши ушите, но после бащински му прощава.

Двадесет години по-късно, на 8 януари 1964 г., извършва втората беля. Нахлува в територията на писаното слово с превземането на ежедневника „Народна армия”, захапва лъвски като кореспондент вестниците „Септемврийско знаме” , „Димитровски воин” и „Страж на родното небе”. В захапката му се озовават редица вестници , списания и литературни сборници на регионално и национално равнище , настанява се трайно в сборника „Територия на дълга” , кресва по националното радио , а Странджа още не може да му прости, че основава и става главен редактор на в-к „Странджа” – Малко Търново, чийто първи брой през 1983 год. , излязъл на рожденния му ден, разтърсва не само общината, но и пръснатите из цяла България малкотърновски чеда.

Набезите му в държавата на писаното слово не остават без последствия. В юбилейния си брой 800 сп.”Български воин” има наглостта да подреди името му в подборката от автори , публикували в него , които представляват едни от най-големите светила в българската литература , а биографично-библиографският справочник „Литературният Бургас” – сред писатели, родени, израсли или свързали живота си с Бургас и региона му от освобождението на Бургас от турско робство до днес. Министърът на отбраната го „пробожда” с хладно оръжие, а два републикански фестивала на художествената самодейност му изтипосват златен и бронзов медал. И настоящият кмет на Бургас не остава по-назад: заявява, че е носител на почетния знак на Бургас.

Има и други кусури. Най-дребният е, че е специалист по икономика на строителството , но без бой си признава, че е автор на две деца и седем поетични книги. Абсурд е да се приеме еднозначно , но отдавна, още в книгата си „Вълчи времена” заявява ясно:

КАКЪВТО СЪМ, ТАКЪВ МЕ ПРИЕМЕТЕ! С КАМЪНИ ДОРИ!