СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ АНГЕЛ ПОПОВ

ОТРАЖЕНИЯ

Духът, успокоен, ви съзерцава
любими образи и светлини,
като небесен вир ви отразява,
за да ви вземе в своите глъбини.

Потъват ручеи, звезди и птици,
неразтопени, ярки снегове,
от щастие препълнени зеници
и вятър, който птиците зове.
Но всеки образ после сам изплува,
изчезват ручеи, звезди и сняг,
тъжат зениците и пак надува
крилата вятърът към някой бряг.

Остават въглени под звезден шатър,
неизразимо нежна белота,
душа на птица и попътен вятър
за най-красивото ни – любовта.

***

СНЯГ

Мили мой, весели момичета,
палави и хубави като снега,
тази нощ снежинките – кокичета
посребриха като в приказка брега.

От дървета, цъфнали нечакано,
омагьоса ви дантеления фриз
и целувахте с лице разплакано
белотата на среднощния сюрприз.

Искахте в сърцето си да скътате
красотата на минаващата нощ,
с топли пръстчета да си накъсате
нежни стръкчета от зимния разкош.

А снегът валеше и снежинките
ви венчаваха с корона от кристал,
Дядо Мраз се смееше с трапчинките
и ви кимаше, че всичко е разбрал.

***

МИНИАТЮРИ

Океанът  

Где сте мили, где сте скъпи?
Спомняте ли си за мен?
Корабът челото къпе
в океана устремен.
Самота

Пак съм буден и гледам небето –
запламтели, далечни звезди,
а тъгата се спуща в сърцето
и засява дълбоки бразди.

                              Пъртина

По пъртината едва проправена
мъча се да стъпвам в стъпките пред мен,
а фъртуната от сняг задавена
диша тежко, бълва своя дъх  студен.

Крача и се вслушвам: под обувките
жалостиво скърца и хрупти снегът,
бял килим застилат ми снежинките,
за да се завърна в моя бащин кът.

***
Кестен

Кестен див мой, бляскав,
объл като гръд,
мен ли чакаш лъскав
сам на кръстопът?

С тъмен поглед, влюбен,
гледаш ме в очи,
неразбран и труден
нещо ти горчи.

Жив заровен в листи,
много див и сам,
чакаш нечий пръсти
да те стоплят с плам.

 

/Из книгата „Горчива перла“/