СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ АНИТА ТЕПЕЛИКЯН

САМОТЕН ГЪЛЪБ

Замислен гълъб, тъжен и сиротен
на покрива пред мене кацна днес.
Защо ли , Боже, е така самотен,
а не лети сред ятото с финес?

 

А зима е! Той гледа ме страдално.
До болка сам, направо срещу мен.
И аз се питам, и ми става жално
защо и аз сама съм в този ден?

 

Светът е пълен със самотни хора
но птиците-самотници са кът..
Ще си намери гълъбът партньора
и общ ще стане  светлият им  път.

 

Ах , те ще се обикнат тъй сърдечно!
Без етикет , без скрупули, без срам…
Ще се обичат страстно, вековечно
с незнаен за човечеството плам.

А аз ще се любувам , щом ги виждам.
засрамена, че нямам с мен любов…
И с бяла завист малко ще завиждам.
на споделения любовен зов.

И ако туй е истина, че има
и друг живот след земния  ни край
то  нека  стана птица и сред зима
със друга птица да направим рай.

 

ПОЖАР

Бях засадена като  цветно зрънце
в земята ни, която ме разбра.
И , сгрявана от пролетното слънце,
аз станах цвете в пролетна гора.

 

Как волна беше детската ми пролет!
при брат и при родители добри.
Но ето, че се скърши моят полет:
любов изпепели ме с рой  искри!

 

Ах, как ме връхлетя! Като стихия,
дошла сред бури някъде отвъд…
И в миг напомни ми,  че в мене крия
сърце от огън в топлата си  гръд .

 

Но този огън цяла ме запали
и цялата превърна ме в пожар…
Днес моята душа души не гали:
тя въглен е в изстиващата  жар…

 

БРОД

В очите ти подобно в морска бездна
потъвам сякаш в безнадежден час…
И няма  брод в тъмата им беззвездна…
И миг покой не сещам вече аз!

И сякаш хор от ангели небесни
нашепва ми :
– За малко замълчи!
А тишината в мен напява песни
с  вълните бурни в твоите очи.

 

***

Завършва вече филмът на живота…
Над моя ден надвисва днес тъга.
И аз си спомням моята Голгота,
и равносметка правя си сега.

Аз знам, че с нищо няма да си ида  –
ни с дом, ни с вещи, нито и с пари…
Затуй съм щедра, не тая обида.
Помагам на богатите дори.

 

И съм щастлива аз, че  днеска вече
децата ми доставят радостта.
И всяко нежно, мъничко човече
за мен е , всъщност, всичко на света.

***

Когато есента докосне края
и в тъжен унес пак потъна аз
ми шепне Господ в някаква  омая,
че  нямам право на тъжовен час.

 

Тогава пак душата оживява
и светъл лъч в сърцето ми трепти…
Отново топло слънце ме огрява.
И птица пей, и розов цвят дъхти.

 

Отново светлосиньо е морето
и няма бури, няма ветрове…
Душата-пристан пее пак и ето  –
животът пъстър пролетно зове!

 

***

Поливаха ме  татко ми и мама
И сякаш нежно цвете бях…
Израснах умна  и красива дама.
И с доброта ,и с кротост аз блестях.

 

Но ветрове и бури ме сломиха.
Пожар ме пърли.  Мъчи ме нощта.
И нежните ми листчета се свиха.
И дишам днес със половин уста.

 

Изчезна младостта и красотата.
Върни ги, Боже! За да радвам пак.
Да давам всекиму от добротата.
Да пея и се смея чак до мрак.

 

СБОГУВАНЕ

Настана  време за последно „Сбогом!”
със залеза, с уханните цветя,
със мястото, отдето аз съм родом,
със сладки птичи песни, с Младостта.

 

А  ручеите,   празните копнежи?
А на морето  онзи дъх  солен?
Сбогувам се със музика , с градежи,
с роднини, с книги, с пролетния ден.

 

Преди от този свят да отпътувам
сбогувам се и с всеки спомен драг…
Но как, кажете ми, да се сбогувам
със щерката и внучката си, как?!

 

ЩЕ ЧАКАМ!

 

Ще чакам да се завърнеш
с плодовете на есента.
Ще чакам да се завърнеш
с уюта на зимата.
Ще чакам да се завърнеш

С дъха на пролетта.
Ще чакам да се завърнеш
с  топлината на лятото.
Ще чакам…

 

 

КОГАТО…

На Киро Киров – Канада

Спомни си за мен, когато:
– видиш цветна поляна
– птиците пеят
– слънцето изгрява
– луната озарява
– вълните шепнат “Обичам те!!“
Когато видиш усмивката на дете!
А когато решиш, Господи,
ще се смиря, ще дойда…
Ти от пръст ни направи
и пак в пръст ще ме превърнеш.!
И в последния ми дом
пред олтара, Господи,
аз ще те моля за прошка,
макар че не съм грешна.

 

ИСКАМ

Искам да съм горда като гларуса.
Искам да съм градивна като лястовицата.
Искам  да съм безгрижна като врабчето.
Искам да съм красива като синигерчето.
Искам да съм гласовита като  славейчето.
Искам да съм бърза като щрауса.
Искам да съм хитра като лисицата.
Искам да съм царица като лъвицата.
Искам да съм дълголетна като костенурката.
Искам трайна любов като на птицата.

Но най-много искам
да съм като дечицата!

 

АКО ЛЮБОВТА НЕ МЕ НАМЕРИ…

Ако любовта  не ме намери
Аз ще я намеря
В изгряващото слънце,
В утринна роса,
В полета на птиците,
В стръкче пролетни цветя,
В зелени планини, поля
В морето синьо,
В лунна светлина
Ако любовта не ме намери
Аз ще я намеря
В една хубава книга,
В една чудна песен,
В една светла картина,
В един танц вълшебен,
В плодовете на есен,
В погледа на приятел,
В усмивката на дете…
Ако любовта не ме намери
Аз ще я намеря
Като феникс от пепел ще изгрея
Ще пръскам лунна светлина
Ще бъда огън с неизгарящ пламък
Ще пиша стихове, ще пея,
душите хорски
За да сгрея.
Ще  протегна аз към бедните ръце
Ще бъде тяхно моето сърце.
Ако любовта не ме намери
ще пием шампанско, но без сълзи.
И дъжд от рози от небето ще вали.
Ако любовта не ме намери
Ще пръскам  светлина,
на хората ще се усмихвам.
(Дано им взема  болката!)
Дано…
СЪН СЪНУВАХ

Сън сънувах, мале ле
Мойто първо либе…
В китна поляна седеше.
С шарен кавал свиреше.
Агнета, овце пасеше
Сладко, сладко им пееше.
Малко агънце милваше..
Моето име шепнеше.