Валентина Панова е родена в с. Голямо Пещене, Врачанска област.

          Живее и работи във Враца. Била е кореспондент на в. „Транспортен глас”, редактор на предаването „Шарена кошница” в радио Враца. Редактор е на пет книги. Един от  редакторите на алманах “Думите”. Съставител и технически редактор е на алманаха  „Под  лъчите  на слънцето”. Технически редактор на няколко книги.

Нейни творби има публикувани в националния и местния печат.  Издала е петнадесет  книги, със стихове, разкази, фейлетони и афоризми.

Валентина е председател на Конфедерацията на българските писатели (КПБ)- филиал Враца, Регионален координатор на КБП. Председател е на поетичен клуб „Арфа” – Враца.

          Панова участва в много конкурси, където печели и награди. Една от тях е и наградата и от с. Радул.

          През 2017 г. получава приза:  Председател на годината от КБП със статуетка. През 2021 г. е отличена с приза: „Най-лоялен член на КБП“ – статуетка. Валентина Панова е член на Съюза на българските журналисти.

За Конфедерацията на българските писатели, за алманаха „Под лъчите на слънцето” и за силата на българското слово ще си говорим с Валентина Панова:

 

 

• Г-жо Панова, бих те ли се нарисували с думи за нашите читатели….
• Ако нарисувам себе си от самото детство – то бях много, много затворено дете. За сметка на това се впечатлявах от всичко. Чудех се, защо другарките в детската градина ни учат само на думичките за песента, а не ни учат как се прави мелодията. В главата ми се раждаха мелодии, но не знаех как се пишат. Още тогава си казах, че като порасна ще пиша музика и то не каква да е, а за радиотеатри.  Телевизия нямаше. А чутата мелодия предвещаваше, какво ще се случи в следващия момент на дадена постановка. Но нямаше към кой да се обърна за моето любопитство. Прекалено бях стеснителна. По-късно като научих буквите разбрах, колко безценни са хората създали нашата писменост. От този момент почувствах, че словото е на първо място в света. Мечтаех си като порасна да мога да издам поне една книга със стихове… Така останах вярна на слово до днес в различните му жанрове. Участвах в средношколски кръжоци и срещи с творци…
• Уютно ли се чувствате в голямото семейство на Конфедерацията на българските писатели?
• Изминаха доста години откакто част от творците на Враца си създадохме Поетичен клуб „Арфа“. Пръв председател бе моя учителка по литература Богдана Андреева. По-късно тя завеща на мен председателското място… Започнахме да издаваме сборника „Под лъчите на слънцето“, разбира се с членовете на поетичния клуб „Арфа“.

Имах възможността да се запозная със Станислав Марашки, който създаде едноименния и впечатляващ вестник: Голямата книга на малкия град“.  Целта бе постигната и той извади много талантливи автори на бял свят. При представяне на вестника много от тях получиха впечатляващи награди.

Малко по-късно Марашки сподели идеята си, за създаване на Конфедерация на българските писатели. Приех със задоволство неговата идея.

Чрез членството ни в Конфедерацията ние имаме възможност да се срещаме с много колеги по перо. Обменяме идеи, правим екскурзии в различни краища на страната. Бяхме канени от КБП да представяме алманасите в Бургас. Бяха великолепни творчески срещи. Така към нас се присъединяваха и творци от различни краища на страната. Авторите ни се подмладяват. Имаме много млади таланти. Правим отворени читателски конференции. Дори сега при създалите се здравословни проблеми се срещаме на отворени пространства и четем личните си произведения.

Няма да забравя изненадата си, когато на първото отчетно събрание на Конфедерацията в гр. Бургас в Морското казино много автори получиха награди за творчеството си в различни области на литературния жанр… Тогава аз получих високият приз: Председател на годината – 2017. Тази година на отчетно изборното събрание в гр. Бургас отново получих приза: Най лоялен член на КБП. Разбира се и за двете награди благодаря на дотогавашния председател на КБП – Станислав Марашки. Който винаги е бил готов да ни помага.  Той е и рецензент на алманаха „Под лъчите на слънцето“, както и на авторски мои книги и на други автори от Враца и страната.

През септември 2021 г. той се оттегли от председателското място с достойнство и признателност към всички членове от страната, които продължаваме да работим от сърце за развитието на КБП.

• г-жо Панова, издавате алманаха „Под лъчите на слънцето”, какво се иска днес, за да имаш смелостта да издаваш книга? Какво се крие под лъчите на слънцето?
• След 2000 година започнахме да издаваме нашият сборник „Под лъчите на слънцето“. След като станахме част от семейството на Конфедерацията на българските писатели той стана с национално и международно значение. Главния редактор е запазен и до днес: Това е д-р доцент Златка Петрова, коректор е Росен Русев, при редакторите има промяна в имената. Това са Анета Дилова, Валентина Йотова, Глория Костадинова, Стефчо Добрев. Съставител и технически редактор в мое лице – Валентина Панова.  За корица сме ползвали материали от интернет и художничките за един от алманасите Яница Ангелова и Марина Андровска, Оформление на корицата Валентина Йотова.

„Под лъчите на слънцето“ в момента е вече брой 8. Той се издава в различно време, но въпреки това лъчите не престават да огряват само нашия град, както беше в началото, а те стигат все по-далече, преминават граници и достигат до български автори зад граница. Дори имаме и автори от други страни, които не са българи. Това ме радва, защото под лъчите на слънцето не може да се скриеш, те озаряват и правят стореното да се вижда на милиони километри.   Гордея се с това издание. Дори от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ госпожа Енриета Жекова казва: „Работих току-що по 5-ти брой и той е в пъти по-добре оформен от много подобни издания“. Какво по-голямо признание бихме искали ние членовете на КБП –  Враца, след като знаем, че с това допринасяме за развитието като цяло на Конфедерацията на българските писатели.

• За какво мечтае Валентина Панова?
• В началото казах, че си мечтаех някога да издам само една книга, която да топли сърцето ми и докажа на себе си, че съм изпълнила една своя мечта. Но с Божията помощ бях възнаградена с правото да издам 15 книги до сега в различен жанр – проза, поезия, хумор. Но нека си призная, че журналистиката заема първо място в сърцето ми. Що се касае за друга мечта, защото те са много и се роят. Искам Конфедерацията на българските писатели – клон Враца да продължи съществуването си и в бъдното, както и поетичен клуб „Арфа“ – Враца. Така се получи, че станах дали случайно или с Божия помощ, председател и на двете организации. Бих искала и „Арфа“ да продължи съществуването си, защото той е трамплина, да влезеш, да се огледаш, да покажеш, какво можеш и тогава, след като бъдеш оценен да кандидатстваш за приемането в КБП, който се утвърждава с таланта на своите членове.
• Бих те ли подарили на нашите читатели едно стихотворение?
• С удоволствие и то звучи така:

 

ЗА БЪДЕЩЕТО НИ

 

Ако скрия България

в сърцето си

за тебе място

няма!

Ще заживея

с героизма

на Батак,

Шипка

и Мъглиж!

Със Странджата

нeудачните

ще решаваме!

 

Ако обходя България

с поглед,

ти през моя поглед

трябва да я видиш

красива

и недолюбена.

Ще заживееш –

с погледа и мислите

на Ботев и Левски!

Предавайки

обичта ни,

за идните

след нас.

 

Ако скрия България

в сърцето си…!

 

• Каква България иска да остави Валентина на бъдещите поколения?
• Твореца да продължи Делото на ТВОРЕЦА. Да живее народа мирно и свободно под слънчево небе. Под лъчите на неугасващото слънце.

Яница Станчева