Има думи,които е трудно както да ги изречеш,така и да ги напишеш…Как мога да напиша „Сбогом,Валя!“, когато става дума за Валентина Панова, брилянтния председател на Конфедерация на българските писатели – клон Враца? Как да съобщя на нейните колеги и приятели,че тази,която превърна регионалното в национално,която беше пословична със своето търпение, която постигаше всичко с упорството на капката и със силата на любовта, че тя, нашата Валя вече не е между живите? Само до преди часове тя и Цветан Дочев, небезизвестния Дедо Скръц, който пръв ми се обади по телефона, обсъждали подробности по организацията на нейната седемдесет и пет годишнина, на която щяла да бъде представена и последната и книга „Следи по пътя“…“Прилошало и и отишла до аптеката – сподели с мен по телефона Анета Дилова, сестра по перо от КБП и член на журито на конкурса „Голямата книга на малкия град“ – В аптеката обаче състоянието и се влошава и се наложило да повикат „Бърза помощ“. Там не успяват да я изведат от състоянието на кома“…Разказът на Анета бе задъхан, тревожен, медицински неточен, но това вече нямаше значение. С отпътуването на Панова за по-добрия свят си отива цяла епоха в Конфедерацията на българските писатели. Напусна ни внезапно жената,която успяваше да съчетае литературната страст с безкрайно търпение към претенциозните и неосъзнатите, тази, която никога не търсеше вина у някого за проблемите, а само и единствено тяхното решение, същата тази, която стана първи носител на новоучредената награда „Председател на годината“, онази Валентина Панова, която ,загрижена за цялото, за общността, неуморно си търсеше заместник още приживе.Замина си ,без да успее да ни каже „Сбогом“. Всички ние,които я познаваме отблизо,знаем, че на нея винаги можеше да се разчита. Сега,обаче, вече на нея ще разчитат други.Последваха и първите разменени съобщения и есемеси.“Не мога да кажа нищо… – написах полуосъзнато съобщение на Огнян Пищиков – Казват,че нямало незаменими хора.Но има! Валя беше една от тях Тепърва,когато вече я няма,ще става ясно каква е била ролята и в литературния живот.Но ние трябва да направим всичко възможно, за да продължим делото и , като и намерим достоен заместник. От своя страна ще направя всичко,което зависи от мен,за да не се забрави името и.“ Трябваше да напиша, че продължаването на делото на Панова е най-добрия начин тя да продължи да съществува и тогава, когато вече я няма. Но не се сетих! В такива мигове човек не може да се досети за всичко.“ Като че ли предизвестеният звън на Петър Вутов, добрия човек и още по-добър писател, беше чакано събитие. Думите му бяха простички, но истински и силни:“Лошо започнахме годината – тъжно,но мъжественото сподели Петър. – Първо загубихме Яница Станчева,а сега и Валя“. Дори не се опитах да го поучавам нещо в стил „Тя ще продължи да живее в сърцата ни“.Стори ми се неуместно. Чисто човешката покруса логично победи високопарността. Все пак не можех да не споделя, че Валя превърна регионалното в национално посредством вълшебната трансмисия на Конфедерацията. Защото тя разбираше магията на тази „трансмисия“ най-добре от всички. Живееше не само за настоящето,но и за бъдещето и нейното ревностно сътрудничество с Историческия музей във Враца доказва това. Тук му е мястото да посоча,че писателите биват два вида: такива,които живеят за сегашното и други, които живеят за бъдещето.Валя беше от вторите. Настоящето за нея беше само почва, в която да се впият корените на предстоящата литературна вечност, но тя го изживяваше пълноценно, колоритно, плътно, без мания за величие, без превземки – така,както се седи около дървена селска маса, слуша се с усмивка истинска народна музика и се замезва само с хляб и шарена сол. Сега си спомням с каква загриженост търсеше нови лица за попълнение на редакторския състав на алманаха „Под лъчите на слънцето“ и когато ги откри в лицето на Теодор Петров и Глория Костадинова, тя смело се впусна в новия кадрови експеримент. Доверих и се и работата по десетото юбилейно издание на алманаха започна. Спомням си как изживяваше и всяко неразбиране, и всеки дискусионен творчески момент , но и с какво удовлетворение приемаше уверения марш на младите към литературния Олимп!Когато алманахът излезе,тя усещаше появата му като двойна победа, защото чрез него бе ознаменувана успешно поредица от опити за привличане на нови лица в управлението на литературния живот в страната. Не случайно Глория Костадинова сподели в социалните мрежи:“Има моменти, в които разбираш колко е кратък животът… Колкото и клиширано да звучи, е така.Валентина Панова беше един от най-слънчевите хора, които познавам. Човек с фина и чиста душа. Винаги се усмихваше и никога не се оплакваше. За мен тя не беше просто Валентина Панова – председателят на Конфедерация на българските писатели във Враца. Тя беше част от моето семейство, моя приятелка и добър пример.Трудно е да говориш на ,,беше“…Затова ще кажа така:“ Физически може да не си вече тук, но завинаги оставаш в сърцата ни!“По повод последното стихотворение на Панова, в което тя сравнява пукването на пролетта с рожден ден, председателят на КБП – Козлодуй Роси Савова сподели:“Валя написа днес стихотворение и си тръгна завинаги… Последна прегръдка, Вале!“Късче слово към съкровищницата от думи, която членовете на КБП спонтанно сътвориха за Валентина Панова, е и поетичната изповед на Дора Нонинска:“Не си отивай още! За миг поспри и разкажи ни!Обичаме да слушаме звънкия ти смях. Нека отново зазвучат стиховете ти.!Там в тях, светът е по-красив! Разпери криле, докосни златистия ореол на слънцето! Послушай неспирните истории на птиците! Те ще ти разкажат за дългия път към дома. А ние ще те помним винаги такава с усмихнати очи и сърце по-силно от скалите!“ А иначе…иначе биографичната справка за Валя е скромна като самата нея. Не може да не напомним,заради протокола, външните контури на този неспокоен дух. Всички знаем, че е родена в с. Голямо Пещене, Врачанска област, но знаем също и това, че:
- живя и работи във Враца.
- била е кореспондент на в. „Транспортен глас” и редактор на предаването„Шарена кошница” в радио Враца.
- беше редактор на пет книги.
- бе един от редакторите на алманах “Думите”.
- съставител и технически редактор на алманаха „Под лъчите на слънцето”.
- технически редактор на няколко книги.
Да изброяваме ли още?
А, да: че за къде без изречението „Нейни творби има публикувани в националния и местния печат.“ Или пък справката за издадените книги: „Издала е петнадесет книги, със стихове, разкази, фейлетони и афоризми.“Не може да не се напомни и това,че Валентина беше председател на Конфедерацията на българските писатели (КПБ)- филиал Враца, регионален координатор на КБП и председател на поетичен клуб „Арфа” – Враца, на който тя гледаше като на предмостие към членството в Конфедерация на българските писатели.
Панова участва в много конкурси, където печели и награди. Една от тях е и наградата и от с. Радул. През 2017 г. получава приза: Председател на годината от КБП . През 2021 г. е отличена с приза: „Най-лоялен член на КБП“ . Валентина Панова беше член на Съюза на българските журналисти.
Сбогом, Валя! До нови срещи във вечността!
Станислав МАРАШКИ –
председател на Конфедерация на българските писатели
Последни творби от Валентина Панова
РОЖДЕН ДЕН
Пролетта,
Рожден ден
днес празнува.
Не с „Хепи Бърдей”,
а с песен звучна
българска.
С цветя закичила гърдите ни
и топло
със лъчите си
целува ни.
Дарява мигове очаквани
за щедрост,
плодородие,
усмивки.
Пролетта,
Рожден ден
днес празнува,
със българско хоро…
21.03.2019 г
Литературно четене на Конфедерация на българските писатели, поетичен клуб „Арфа“ и
Литературен клуб „Иноватори в действие“ към Младежки дом – Враца в деня на поезията
На снимката: Валентина Панова( вляво) и Станислав Марашки (вдясно) минути преди представянето на алманаха „Под лъчите на слънцето“ в Културен център „Морско казино“ в Бургас.
Публикации за Валентина Панова:
https://www.kazanlak.co/voluptates/item/10015-2022-09-26-10-50-38
https://bnr.bg/vidin/post/101483627/valentina-panova-predstava-novata-si-kniga
https://dnesbulgaria.com/tag/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/
https://www.kazanlak.co/intervyuta/item/9672-2022-03-01-12-49-00
https://www.konkurent.bg/news/16415568597252/valentina-panova-izdade-nova-kniga
https://www.vratzadnes.com/227802.html
https://www.bulnews.bg/article/62106