ДИЛЕМА

Вярваме,
или не вярваме
в режисьори и сюжети –
е без значение.
Стих и проза
раждат се от тях.
И ти бе сюжет –
да избягам от Ада,
да отида във Рая,
или обратното бе,
вече не зная.

От съмнения,
светът обзет е…
Дали със сюжет
и режисьор,
ще направим –
по-добър живот.

Но режисьора разбрах,
един е –
самият живот!

03.05.2019 г.
Валентина Панова

АЗ И ТИ – МЛАДОСТ

Ние сме
най-важни в света.
Ти
и
аз.
Няма друго
за казване.
Всичко в живота
си знаем.
Само не разбрах,
кога ти си отиде
от мен –
моя младост?!
И мечтата
със зрялост дойде.
И пак
изходи няма.
И
искам лек да съм
за заблудена душа,
защото
мечтите се сбъдват.
Те са до теб,
а ти гледаш
във друга посока – назад.
За това – запомни!
Аз
и
ти – младост,
сме най-важни в света!

 

ПРИУМИЦИ В СЪНИЩА

Пътьом
обиколих земята,
за да стигна
по-бързо до теб.
За това на тръгване
за сбогуване
не ме целувай.
Нека да продължа да мисля,
че съм със теб,
в нощите ти будни
и във моя сън.
На тръгване
не ме прегръщай –
за сбогуване,
искам
да запазя спомена,
че съществуваш,
във тревожния ми ден.

 

СКИТНИЦИ

Предупреждавам ви
да не се забърквате
със скитници!
Скитниците
споделят всичко.
За това и аз ще го направя,
защото съм от тях…

Някои хора
търсят-винаги виновен,
удобен за мишена,
щом не могат сами
да постигнат нещо,
а те не знаят,
че скитника никога
със стари обувки
не обува сърцето си.
Другите…
от ромон имат нужда,
имам точният за тях,
ако искат да постигнат всичко.

Много говоря ли?
Предупредих ви,
да не се забърквате
със скитници!

 

 

 

НЕ ТЪРСЯ…

 

Не търся

чудесата

на света –

твоят

свят ми стига,

погледа

и мислите

за мен.

 

Не търся

светлината

на света –

твоят изгрев,

от усмивката

ми стигат.

 

Не търся

вечността

в света –

твоята закрила,

да вървиш

до мен

ми стига.

 

За чудесата,

вечността

и светлината –

премълчи,

не искам,

някой с теб

да

ни

завиди.

 

 

 

 

 

ххх

 

Като

във всяка

нова любов

може би щяхме,

да бъдем щастливи-

да

се прегръщаме

до болка

във мрака

и път

да ни сочи

луната.

Красива ли е

любовта –

да подадеш

ръка на

приятел?

 

Като сезоните,

е любовта,

влюбваш се,

а после зъзнеш

сам

през зимата!

И все пак

красива ли е

любовта –

всеки

за себе си

ще отговори!

 

Доклад

от проверка

на чувства

няма да правя!

И все пак .

Красива ли е любовта?…

 

 

 

 

ЖИВОТА МИ…

 

Живота ми –

покрай мен

наранен скимти –

• унил е!

А аз

му давам кураж:

• Виж

колко

мечти и магия

има

във всеки от нас.

Ето,

и вселената е красива

стига

да вярваш в това.

Защо мислиш,

че истината е скрила,

 

мечтите си –

за други от нас.

Пази се

само от тези,

които искат

да сведеш глава.

Да ти прекършат крилете

и останеш

сляп за света.

Живей животе с мен,

върви с мен

за ръка,

не ме оставяй – Животе!!!

 

 

 

НА ДВА ПОЛЮСА

 

Полу сънени!

Полу гладни!

Полу можещи!

Полу интимни!

Полу живи!

Полу лъжливи!

Полу искрени!

Полу миролюбиви!

Но винаги заяждащи се

ни влачи живота

сочейки ни

като прокажени –

в едно

със съдбата ни

„Нашата”!

 

А на „Другите” –

Висшата мощ.

 

Те –

Богатите!

Никога не доспали

от преяждане.

Винаги можещи!

Никога наивни!

Винаги лъжливи.

Никога искрени!

Никога миролюбиви,

в своето безумие

и своята Мощ!

 

На два полюса

Живеем „доволни”

един от друг!