СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ВАЛЕРИ ХАДЖИЕВ

АРИАДНА

Безпрепятствено  леко,

почти без усилие,

достигна до най-доброто у мен.

Като всеки

пресипнал от шепоти,

не съм изненадан,

не съм и смутен.

 

Как иззидах

скална твърд

от безпаметни нощ,

не зная.

Само Сълзата по сила

със нея се мери.

Тук молитви редя

и проклинам

в стая с изглед към залеза.

Как така…

Кака така вдън земя ме намери.

 

Тази стая е светла.

Виж през завесите

как струят и се гонят

златисти отблясъци.

По лавиците –

мигове въглени пръснати,

а подът – той е от плаващи пясъци.

 

Осъзна ли

 какъв лабиринт  си преминала,

тъй коварно невинна,

объркващо пряма.

Вместо нишка

на прага оставяш усмивката –

крехка ладия бяла

с място за двама.

 

 

Титаник

 

В салона бдяха няколко свидетели

на преоткриването

в дълбините мрачни.

И вече подразбирах

колко дълго

към дъното

пътувал бе Титаник.

 

От вечността изплува

мисис Някоя.

Разбра.

И смаяно косите си отметна.

Претърколи се

Като раковина времето,

в пробойните на паметта заседна.

 

Във полумрака виждах

веждите, които

говореха, преди да изречеш и дума.

И устните,

предназначени за жигосване-

една целувка –

белези завинаги.

 

Не остаряваш, скъпа,

Вярваш ли – не остаряваш,

щом с океан от страст

и обич си богата.

И моето лице

покрива патина

на триста левги под водата.

 

Достигнаха Титаник.

Сякаш,че възкръсваше.

Просветна корпусът му,

обкован със скреж…

 

Видях как тялото ти

преработва чувството,

като пчелата

цветния прашец.

 

 

УЛУЛИЦА

На сън се вселих в улулица –

сянка крилата

в корията тиха.

Разжарих в тъмнината

рояк от звезди и

цяла нощ

не спрях да те викам.