СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ВАНКО НИКОЛОВ-БЪЛГАРИОНЪ

Светът

Света тежи
от метафори
и посоки.
От мисли
и несъвършенства.
Когато се отприщят
думи премълчавани,
страхове насъбрани
и тайни неизречени,
тогава сълзата
измила грима
и простила
острието на ножа,
тихо прошепва:
светът е любов.

Импресия за истината

Всеки си има
своята истина.
За Бог тя е една.
За човека е друга.
Когато познанието
тежи от въпроси
и боли от отговори,
тогава питам Бог:
истината за любовта
и за човещината,
за раните и
за белезите
каква е…?

Снежно

В нощ като тази,
когато навън
валят снежни сълзи,
душата ми бърза
да избяга от болката.
И да се гушне
на топло в сърцето ти.

 

Сърдечно

Изгубих се
сред думи
и метафори.
Търся си
тишините.
В тоновете
на сърцето.
За да чуя
всяка изплакана
нота, когато
пулса чертае
любов.