Стихотворения от Ваня Статева

ПРОШКА

Простила съм за всичко… И на всички…

Простила бих дори и непростимото…

Чрез прошката душата си пречиствам,

захвърляйки горчилката отминала…

 

Преглъщах и предателства, и подлост…

Сълзите си опитвах се да скривам.

Изправях се с последната си гордост.

Ранена съм била до кръв…Но жива…

 

Сърцето е с особена направа…

Понякога дори от болка спира.

То трябва да обича и да вярва…

Сърцето път към прошката намира.

 

Спестете си неискрените фрази!

Тя, прошката, извира от сърцето…

Със доживотна злоба сте наказани… 

Прощавам ви за всичко…И простете…

 

 

ЖИТЕЙСКО

 

На злобата не отговарям с клетви.

И не просъсквам с думи най-отровни.

Знам: всеки трупа тежки лихви в сметките,

събирани в дебел тефтер там, горе…

 

Мечтател съм. И мъничко наивница…

В доброто вярвам, че не е заблуда.

Но добротата, знам, граничи с глупост,

подложиш ли и другата си буза.

 

Не се страхувам, даже и да падна.

Понесох много удари под кръста.

Напук на всички преживяни рани,

запазих борбената своя същност.

 

На съвестта си само позволявам –

тя, както знае, нека тъй ме съди.

Във силата на истината вярвам.

И себе си заричам се да бъда…

 

 

 НАДЕЖДА

 

Когато съм обсебена от мъката,

когато ми е тъжно и студено;

когато съм отритната, излъгана,

отчаяна до кръв, обезверена;

 

когато даже лъч надежда няма,

от адска безизходица боли;

когато съм премръзнала, отчаяна,

когато се задавям от сълзи…

 

тогава и молитвите забравям,

че в миг такъв съмнявам се и в Бог…

Но някаква искрица в мен остава,

последната от чудото Живот…

 

Забравена… Не вярвам, че я има…

Но тя е в мен…Мъждукаща пулсира…

Надежда упорита и невидима…

Надеждата последна в мен умира…