СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ВАСИЛ ЙОТОВ

***

Ако искате ме укорете

Не знам, не мога Аз сега да кажа.

Избрах ли любовта на моите мечти?

Мечтаех! Както всички не мога да излъжа,

Любовта приятел! Не може и не трябва тя да се проспи.

Когато днес в спомените се разровя.

Разровя! Имаше прекрасни дни.

Прекрасни дни които няма да отровя.

Да отровя,Защо ли да оставя Аз следи?

Не знам? Ако искате ме укорете,

вървя и слушам моето сърце.

С душа, сърце в живота си вървете,

любов не става само с лице.

 

 

***

Днес гледам

Днес гледам хората,а те са толкоз тъжни,

избяга радостта от техните очи,

Година идва, наричаме я нова,

любовта я няма в душите ни горчи.

Днес гледам хората от кофите,

храна събират, в очите им сълзи.

Каквото ще сега да им говорите,

за тях годините и дните са им все едни.

Днес слушам пожелания всякакви,

забравяме ги за броени дни.

Усмивките са толкоз, толкоз рехави,

сърцето с обич, с обич напълни.

В.Й. 29.12.2016г.

 

***

Повярвай

То сякаш не беше толкова отдавна,

Сурвачка. На рамо шарена торба.

пътеката в снега  с мен бе равна,

сурваках дядовци с протъркана аба.

В джоба ще ми сложат левче,

в торбата орехче понякога локум.

Спомням си и шарено моливче,

Даде ми го стария ми кум.

А после с децата на пързалка,

с шейната качвам стръмния баир.

Повярвай радостта не бе ни малка,

намокрени завършвахме в някой вир.

В.Й. 23.12.2016г

 

…

Безсънните нощи

Очи подпухнали, запушена палатка,

Ръце напукани от зимни студове.

Грижливо свалям мократа си шапка,

в ушите си неспирно чувам гръмове.

Едвам унесен в сънищата свои,

сърцето чувам в мене как тупти.

Безсънните ми нощи бяха те безбройни,

вървях в живота с моите мечти.

От чантата изваждам мокрия тефтер,

с премръзнала ръка в него ще запиша,

Не знам дали съм бил прилежен офицер?

от спомени душата още ми въздиша.

В.Й. 19.12.2016г.

 

 

 

…

Омръзна ми

Намазах Аз филийка черна с маргарин,

после на кафе с приятели поседнах.

Въпрос задавам си къде сега вървим?

И вечер гладен ли отново легнах.

В аптеките опашки дълги наредени,

утре виждам пресен некролог.

От злобни хора сега сме обградени,

оставям незавършен своят епилог.

Омръзна ми да се превръщам Аз на жертва,

да правя пак на някого поклон.

Не се опитвам да прескачам и висока летва,

с любов да гледам своят небосклон.

В.Й. 11.08.2016г.

…

Ще седна

Ще седна с теб приятелю кафето да споделя,

вестите да чуя днес къде вървят?

Нима отиде си и таз неделя?

А мислех си че дните ни пълзят, пълзят.

То всички завъртени от злостна шарения,

минута не остава днес за нас.

В душите ни сълзи в сърцата олелия,

изгубихме любов, устата ни пресипнал глас.

Ще седна няма да е дълго,

екранът гледам глупости неспирно ни мълви.

По добре да гледам там мъгливото ни бърдо,

в годините наслушах се на купища лъжи.

Ще седна по добре на пейката под бора,

там птиците не бъркат, няма и лъжи.

Ще гледам дълго, дълго дръвчетата в двора,

нищо, нищо тогава не ще да ми тежи.

В.Й. 07.09.2016г.

…

През мрака

През мрака често път ще си пробивам.

Да търся Аз в него изгубената светлина.

На всичко искам в тоз живот да се любувам,

мълчаливо да преглъщам всичко в моята душа.

През мрака всичко най добре се вижда,

скрито от онези хорските очи.

В сърцето тихо, тихо любовта ще ми приижда,

нищо в устата няма да горчи.

През мрака Аз на всички ще прощавам,

ще пращам любовта във вашите души.

Знайте в живота Аз не се предавам,

Обичта, обичта не може никой да ми заглуши.

В.Й. 25.09.2016г.