Венета Ташева е филолог-литературовед. Член на управителния съвет на Конфедерация на българските писатели. Живее и работи в Бургас. Начално образование и гимназия завършва в родния си град – Елин Пелин (Софийска област) Със семейството си избират да живеят в гр. Бургас.

В Бургас Ташева завършва Учителския институт „Христо Ботев”. Няколко години работи като начален учител в града и околните села, след което продължава образованието във филологическия факултет на Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски”. Като преподавател в гимназиалния курс Ташева работи повече от 25 години. За принос в образователно-възпитателно дело в морския град, тя получава грамоти от учебните заведения и Община Бургас, съответно през 1971 г., 1986 г., 1987 г., 2009 г., 2011 г. През 2006 г. получава и грамота за заслуги към Читалището в родния си град. В годините 2009, 2010, 2011 по Национална телевизия „Скат” Ташева умело защитава своята позиция в дискусии по образователни и литературни теми.

Творческата си физиономия Ташева откроява не само в литературно-критическия жанр и рецензиите, но и в областта на белетристиката. Предизвикателство за нея е да разсъждава върху неизследвани творби на автори от региона. Нейните публикации намират достойно място в алманах „Бризове” и понякога в местния периодичния печат.

Издадени книги през годините:

 

1996 –„Константин Ташев – от него и за него”(издателство „Нефтохимик”- Бургас)

 

2007 – „Вук Караджич-за величието на българското слово и народност”(студия). Въз основа на богат библиографски материал, филоложката Ташева обобщава значимостта на българските лингвистично-фолклорни интереси в делото на сръбския реформатор и будител Вук Караджич. Събраните и обнародвани от Вук Караджич български народни песни са ярко доказателство за съществуването на българския език и народност. Търсейки произхода на думите от предоставените му 27 български народни песни, Караджич навлиза в по-древните пластове на езика и стига до общославянската праоснова на нашия език. Това е езика на славянските племена, използван преди тяхното разселване и намира приложение у нас чрез старобългарския и среднобългарския език.Сръбският учен открива много съответствия в другите славянски езици: руски, полски, чешки, сръбски, хърватски, лужишки. Очевидно българският език се явява „като класически език на славянството” (издателство „Меценатиздат”- Бургас).

 

2010 – „Момчето, което говори с морето” (монография). Книгата се появява през юбилейната за Маестро Константин Ташев година, когато се отбелязва 75 години от неговото раждане и 20 години от смъртта му. Тази книга е непретенциозен разказ за жизнения и творческия път на един забележителен музикант. Представа за тази изключителна личност може да стане чрез досега с неговата музика, където пулсът на сърцето открива и преосмисля законите на музикалните идеи, където свободата на въображението дава възможност върху нотния лист, творецът да остави най-пламтящите дихания на своето вдъхновение (издателство „Божич”- Бургас).

 

2015 – „Под родовата стряха”- хроника за живота на 200 годишния свободолюбив и просветителки род Караджови, от който авторката произхожда. В животописния летопис тя показва един колоритен отколешен свят, богат на човешки съдби и стремления. Безсъмнено качество на тази книга не е само в изреждане на дати и събития, а и в това, че героите, които влизат в художественото действие със своето минало и настояще, са показани в житейската си завършеност и с вярата в устойчивостта на идеалите, които протичат през пулсиращата плът на човешкото страдание и радости (издателство „Божич”- Бургас).

 

От всяка гледна точка, Венета Ташева е убедена в своите естетически и идейни възгледи. Затова написаното от нея, единно като въплъщение на една съкровена нравствена позиция, трайно моделира облика на съвременния творец.