Родих се на 07 юли 1949 г. В гр.х София. Осмаче . И така започна моят живот – пълен с превратности. Поради това, твърде интересен и бурен. Мама и татко бяха в непрекъснати командировки и ме отгледа любимата ми баба. А това си е голям шанс! Бях твърде будно дете – математика, физика, баскетбол, плуване, рисуване, поезия, музика…И без да се усетя завържих Строителния университет със специалност високо строителство. Омъжих се в четвърти курс за ученическата ми любов. Като завърших ме осени една от моите странни идеи. Да отида, по собствено желание, на работа в Девня. Без мами и татковци. И стана. За първи път бях самостоятелна. Дишах прах и пушеци и свобода…Свобода… Но реалният живот ме удари право в челото. Роди се стихотворението: Душата ми е струна! Тя звъни при всеки полъх лек. Душата ми безумна, като струна е опъната! И щом до нея се докоснат несръчни пръсти, започва тя болезненото си трептене… Някой ден внезапно ще се скъса… Ще престане да звъни… Не може и да се смени… И други, присъщи на младостта бунтарски стихове. В Девня имах много свободно време и се захванах с моето любимо занимание – писане на поезия и кратки разкази. Пишех още от ученичка. С голямо колебание изпратих два стиха в местния вестни. За мое учудване – отпечатаха ги. Тук е мястото да напиша, че нямах никакво самочувствие на поет. Това ми изигра лоша шега през годините. Не направих нищо, за да вляза в някой клуб за поезия, или друго. А мечтата на живота ми беше да издавам стихосбирки. Или както аз казвам: „Скромността изобщо не краси човека. Вятърът й може да го отвее“ Като се прибрах в София започнах да работя в проектантски организации – Нипроруда, Металпроект, ГУСВ. Още със завръщането ми в София в мен заживя нов живот. Роди си едно прекрасно момиченце. И аз си зададох въпроса: Кариерата, или детето. Избрах детето. Сама отгледах дъщеря за чудо и приказ. Имах за цел да станем много близки духовно. И успях. По тава време написах стихотворението: ПОЕТЪТ ЗАЕКВА, запъва се , срича. Поетът задъхва се чак. А толкова много поетът обича, да пише, да пише по мрак! Заспалите дишат спокойно и равно… Какво ли му пречи? Какво? Това, че във кухнята нейде загуби, любимото свое перо! Дъщеря ми беше на 11 години, когато мъжът ми реши да ни напусне. Влюбен. Е, добре! Обърнах се на 180 градуса и започнах нов живот./Правих го още няколко пъти/. Започна работа, работа…На различни места, за повече пари, защото дойде нещо като демокрация и проектантските загазиха. Та, като се започне – стюардеса на автобус по линията София-Прага, брокер на недвижими имоти, проектант на мебели…Докато строителният инженер се пенсионира като касиер на каса в Градския транспорт, с девет годишен стаж. Да, така се завъртяха нещата. Няма лошо. И от това се добиват някакви опитностти. Като да работя с пари, например. След като се пенсионирах започнах работа като секретарка на две катедри в моя университет. Научих още една професия. И тук се случи нещо достойно за сапунка. В началните класове имаше едно момченце, с което много се харесвахме. То не ме забравило и се интересувало за мен през целия си живот. Намери ме 20 дни преди да напусна университета. И започна една любов, каквато рядко се случва. Изгаряща. Той пише стихове и ме насърчи да започна отново. Написахме няколко дуета и оттогава пиша непрекъснато. Беше края на 2014 г. Публикувам във Фейсбук. Написах около 230 стихотворения на различна тематика. От любовна лирика до социална. Имам и страница – „На гребена на вълната“.Бях забелязана от Йорданка Радева, която включи няколко мои стихове в есенния алманах „Автори на 21 век“. Асоцииран член на КБП съм.