Стихотворения от Веселин Касчиев

ПЪЛЕН КВИТ

 

 

На поета Славчо Николов

 

Видяхме града,

но не искахме да го видим.

И той ни видя,

но не искаше да ни види.

Градът и ние бяхме квит.

Във очите на града ние бяхме анонимни.

И във нашите очи той не беше по-различен.

Един друг хората така се виждат –

без да имат очи да се видят.

Но ако попитаме града какъв е,

ще ни каже,

че е град велик.

Но ако себе си попитаме какви сме,

ще кажем,

че и ние сме велики.

Градът и ние бяхме пълен квит.

Всеки за себе си беше велик.

Всеки за другия бе анонимен.

 

 

 

ТАЙНАТА НА СПАСИТЕЛЯ N.

 

 

Спасителят мечтаеше.

За море.

За плисък на вълни.

За чайки в светлия лазур.

За слънце с парещи лъчи.

И за удавница мечтаеше.

С разтупкано от страх сърце.

И с жажда за любов.

Болката ѝ сладка копнееше

от устните ѝ да изпие.

И с въздуха чист на гърдите си

да ѝ вдъхне живот.

На удавница спасителят съвсем не случи.

Удавник беше той.

В мечтата своя бе удавник.

И не искаше от нея той да се спаси.

А и беше убеден,

хвала на Бога,

че спасители от мечти в природата няма!

 

ТРИ ЛЕКЕТА

 

 

Три лекета важни

с важна цел са се събрали.

Седят във размисъл дълбока.

Глави допират.

И глави отдалечават.

Те са жури.

Леке ще награждават.

Себеподобният е само по вкуса им.

Събрани три лекета на какво са равни?

На леке голямо.

Шушу-мушу…

Шушу-мушу…

Шушу-мушу…

И голямата награда взе голямото леке.

 

Но намери се човек.

От друго някакво тесто замесен.

Удари той по масата и каза:

„Край!

Не може повече така да продължава!”

И наградата във въздуха увисна.

Висяха и лекетата със нея.

Настана олелия.

Вой нададе се.

И писък.

Безброй лекета се събраха,

най-черна кал да хвърлят по човека.

При лекетата сега дали наградата ще си остане,

или от техните ръце ще бъде тя отнета?

Ще надделее ли над тях човекът?

…И да не успее,

тъмните дела на черните души

все пак от него са разкрити.

 

 

 

САМОИРОНИЧНО

 

 

В дневника си потаен взех,

че написах.

Някога дребните хулигани

чукаха камъни няколко дена.

Аз чуках камъни при жена.

Там бях хулиган непрестанно.

Без капка вина във море от любов.

Но от това душата ми не стана дребна хулиганка.

Душата ми стана още по-чиста душа.

Със злите жени някои озлобяват.

Със злите жени аз просветлях.

Дали не е време да ми се падне добра,

че да чука камъни при мъж,

също като дребна хулиганка,

и в добротата си да става все по-чиста и добра,

или като мръсно коте да ме изрита,

за да ида при злите жени

душата си да пречистя,

„невинната” си душа благородно да извися?