На първа страница е поместена снимката на любимата Яница – журналистка, политик, издател, писател, но преди всичко Човек.По повод поместената широкоформатна фотография нейни колеги от Конфедерация на българските писатели споделиха по-късно:“За първи път по лицето на Яница съзрях белезите на надеждата и умората, слети в едно цяло.И това „цяло“ е облагородено от нестихваща усмивка, която чрез снимката ще надживее всичко.Ще победи и смъртта“.
Под снимката  е поместен откъс  от книгата на Станчева „Правете любов, а не война!“.
„Господ да ви е на помощ, приятели! – започяа краткият текст под фотографията, озаглавен „Послание“. – Единствено той може да ни помогне в тази безпощадна касапница, наречена Живот. Животът – огромен дискотечен дансинг, по който ние, дребните и невзрачни пионки, наречени „човеци“, танцуваме и търсим своята реализация.За да можем да разцъфнем като голям дъб през пролетта, като розата през май.
Това е животът, Приятели!
Надпревара на умове, низ от мъки, страдания и радости, просто един миг. Всеки миг води до нова тайна,всяка тайна до нови открития.
Затова, приятели, дерзайте! Аз вярвам, че ще победите.“
.Думата „приятел“ минава като червена нишка през цялото творчество, през целия живот на Яница Станчева. Това проличава ясно и от огромния брой личности и организации, които са оставили късче слово като букет в храма на вестника, посветен на нея. Сред тях са Георги Пирински, д-р Цветеслава Гълъбова, Румен Петков, Красимир Каракачанов, сдружение „Жените на Казанлък“, Гергана Атанасова, Ралица Арабаджиева, Ирина Минева…Зад тези лица стоят държавни институции, сдружения с идеална цел, информационна агенция, гражданството на Казанлък…В своето признание Ралица Арабаджиева от БТА споделя:“Шегувахме се, че аз не мога да пиша с емоция, а ти не можеш без. сякаш ти нищо не можеше да правиш без емоции и без да влагаш себе си. Не се познавахме твърде много и, макар винаги да не бяхме на едно мнение, кожехме да говорим. Много. за мечтите, за писането.За живота и несправедливостите в него.“ Гергана Атанасова,членът на редколегията на списанието за литература и изкуство „Кула“, е озаглавил откровението си „Мастило“. В своя текст тя разказва в есеистичен стил за многобройните житейски и творчески превъплъщения на своята колежка от редколегията на списанието.В изповедта на Станислав Марашки е поместено изцяло неговото предизборно обръщение към жителите на града на розите, където той, опитвайки се да подкрепи кандидатурата на Станчева за кмет на Казанлък, пише:“Така се случи, че в целия си досегашен живот съм бил хронично безпартиен. Нещо повече:винаги съм бил поддръжник на популярното мнение, че политиката е детската болест на човечеството. Затова, може би,по-късно не ми беше трудно да проявявам търпимост към всякакъв вид политически възгледи в творческата организация, която по силата на обстоятелствата бях задължен да ръководя. Днес, обаче, реших да направя изключение от собствените си правила. Причината е много проста и тя се съдържа в две думи: Яница Станчева. Преди, обаче, да обясня, защо Станчева е най-добрата кандидатура за кмет на община Казанлък ми се иска да си отговоря сам на някои въпроси.
Преди всичко: какво означава да работиш повече от двадесет години в регионална медия?
Това означава, че пълни двеста и четиридесет месеца си опознавал духа, манталитета и проблемите на хората, населяващи твоя район – информация, която е жизнено важна за всеки кмет!
Второ: какво означава  сам да създадеш, мениджираш и финансираш твоето частно издание?
Това значи, че си  предприемчив по дух, смел по природа и икономически компетентен – все черти, които биха придали сила на всяка кметска реализация!
Какво означава за една жена-кмет да е „формално необвързана”? Това ще рече, че хората от нейната община биха били нейното истинско семейство, нейната естествена среда,  нейното второ „Аз”, на което би отдала всяка минутка от времето и живота си!
Какво означава да преведеш през най-мрачното пандемично време една национална организация от хора на писаното слово в качеството си на неин председател, вдъхвайки кураж и изграждайки перспектива за бъдещето и в най-отчаяните души?
Това означава, че борбата, честността и куражът са градивните елементи на твоята най-изконна същност.
Дали би и провървяло на община Казанлък, ако имаше кмет с такива качества, как мислите, а?
Когато дадете гласа си за Яница Станчева, вие бихте дали гласа си за:
– жената, която, по силата на своята работа, е навикнала да общува с всички етнически групи и познава до болка грижите и душата им
-председателката на национално движение, което защитава традиционните връзки между славянските народи, без да се бои от клеймото на евроатлантиците и без да отрича възгледите им, оставайки най-модерния и полезен за народа си радетел на европейската солидарност!
боеца, оцелял на книжния пазар дори с цената на изнурителниюридически битки с онези, за които разделението на властите беше и си остава само клише за привличане на жадния за справедливост електорат!
-специалиста по Национална сигурност, защото това е една от многобройните висши квалификации на Яница Станчева, останала встрани  от светлината на прожекторите заради нейната скромност!
И още: гласувайки за Яница , вие бихте дали гласа си за човек, който не се отрече нито  от историята на своята страна, нито от историята на своя град, нито от историята на своето семейство и неговите ценности.
Нужно ли е повече да изброявам?
Смятам, че не.
Затова ви призовавам в деня на изборите да отидете до урните и да дадете гласа си за нежността и добротата, за да ги направите силни.
Гласувайте за почтеността и професионализма, вплетени една в друга като сиамски близнаци!
Впрочем, май сгреших: гласувайте за себе си!
Защо ли?
Ами защото всяка бюлетина, пусната за Яница, би била всъщност глас за самите вас.
С това приключвам своето първо и последно предизборно обръщение.“
Текстът на Марашки прави опит за обобшение на  поливалентната личност на Яница Станчева, а самият брой на вестника представлява едно огромно „Сбогом!“ за Яни, което, макар и изпълнено с журналистическа конкретика, е красиво като сълза на цвете върху листенцата на казанлъшка роза.