Младежки дом – Враца се проведе вечер, посветена на Цветан Дочев, който е известен в обществеността с оригиналния псевдоним Дедо Скръц. Водещ на вечерта беше литературният критик Цветан Цветков.Прилагаме по-долу текстка на неговата рецензия за нашия неповторим колега и приятгел.

Цветан Дочев – Дедо Скръц,
или врачанския Декамерон

Преди около 35 години вървяхме с Дочев покрай тогавашния „Клуб на челника”, срещу Дома на техниката. Впечатлихме се от заформящия се банкет на група ударници в социалистическото съревнование. Решихме да влезем, макар и неканени. В отговор на моя смут, бъдещият Дедо Скръц заяви категорично, цитирам : Като не сме челници, да не сме задници”.
Още тогава прозрях неговата нагласа към сгъстения метафоричен изказ, с леко цинична орнаментика. Оприличавам литературното пътуване на Цветан Дочев през времето като просичане на една пътека през много тръни и сипеи.
Това трасе вече е утъпкано, дори има и стълбова маркировка и указателни табели. Самобитният автор винаги е готов да „разпрътва” драките по сложния терен и за своите последователи.
Дедо Скръц, подобно на един подвижник утвърждава врачанското, казано в най-общ смисъл с разнородни изразни средства. Той пише, готви, пътува из България като участник в различни литературни и кулинарни прояви, откъдето неизменно се връща с награди и признания.
Цветан Дочев е един от най-колоритните образи на Враца. В зависимост от гледната точка, той би могъл да бъде наречен образ и „омраз”. Туземен жител, потомствен гражданин. Литературните изследователи сочат, че корените му тръгват от „Арман маала” и „Игрийската маала”. Родовият му герб е една подкова, останала от национализирания му дедов кон Алчо и намерена от при реставрационни работи на имението му на „Панега-4”.
Внук на Цеко Дочев, един от най-известните кираджии на Враца. Зодия СТРЕЛЕЦ.Понякога, в мигове на резигнация се самоопределя като зодия ПУСТИНЯК. Тръгва към литературните си прозрения след богат житейски опит – селскостопански работник, бетонджия, шлосер, спирач в же пе-то, пощальон. Два месеца дори пребивава на сцената на Народния театър „Иван Вазов”. С важното уточнение – като работник на ремонтните дейности на сградата през 1989 година. Участвайки в изброените социални експерименти, Цветан Дочев успява да завърши начална и социална педагогика в НЗУ „Неофит Рилски”. Един от идеолозите на съпротивителното организирано хумористично движение във Враца и на смехотворната академия „Мюзевир”. Основното жизнено кредо на врачанския сатирик е, че ежедневното социално мачкане на индивида трябва да го втвърдява и че този процес трябва да се приема във фатлистичен смисъл – тоест, да довежда потърпевшия до перманентна интелектуална и духовна ерекция.
Книгите на Цветан Дочев „Сандали на босо”, „Таралежовини”, „Об/м/рази врачански”, „Рецептите на Дедо Скръц от Враца”, „Смях до 101 вица и обратно” и Врачанщини чрез Дедо Скръц са изключително пъстри жанрово. Те съдържат къси разкази със сериозни и хумористични сюжети, анекдоти, ситнежи, чорлави мисли, закачки на базата на псевдопечатарски грешки, афоризми и вицове.
Следейки литературната продукция на Цветан Дочев, изкушения читател би се учудил на дълбоката контра пунктуалност на сериозните разкази в книгата „Сандали

Макар и зевзек, Дедо Скръц слуша благоговейно анализа на адаша си Цветан Цветков – просто да му се не

начудиш!

Мъдрото литературно-критическо слово „пет пари не чини“/според жаргона на Цветан!/, ако не е подплатено

с лично литературно четене от автора…

Фотографът си знае работата – снима и в профил…

Отбраната публика е любопитна да узнае каква е следващата изненада, която ще им поднесе

литературния дует Цветан-Цветан…