СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ВИОЛЕТА БЕДРИНОВА
…
В шепите си сбирах светлина…
На този свят дойдох във утринта
и изгрева видях зад склона.
И все пред мен е хубостта
на слънцето в лъчи обляно!
В шепите си сбирах светлина,
а облаците ме заливаха със радост!
И ненапразно аз живях,
години пазех светлото в себе си.
Застанала на хълма,на високото,
прогонвах лепнещата сивота.
Отминавах злобата и завистта,
превръщах в пепел мрака.
ЖЕНА СЪМ
Жена съм като всички други
и все пак толкова различна.
Понякога докосвам висините,
допирам блясъка им шепнешком.
А после ,после пак е тихо
и става ясно ,че звездите са далече.
А аз реална съм,не съм измислица
присядам на земята пипнешком.
И зная , гордостта ми е на птица,
понесла на крилете крехки своя свят.
И няма как да съм мечта за някой рицар.
Не ,няма как,аз силна съм жена!
Жена съм като всички други
и все пак толкова различна…
…
Животът ми на стъпки се разделя…
Животът ми на стъпки се разделя,
събирам чувствата си в брегове,
в които влагам толкова стремежи.
Поемам в утрото,а в залеза се сгушвам.
Събирам в шепи чудни светове!
Разтворила сърцето си ,в доброто
се заглеждам,понякога душата ми
е с голата надежда,че утрешният ден
със изгрева ще блесне над склона извисен.
Ще позакърпя себе си… с онази вяра,
която с години непокътната е във мен.
Навярно някои ще ме гледат отвисоко?
Но блазнят ли ме върховете ?…Не !
Какъв си,кой си ти там нагоре нависоко?
Животът ми на стъпки се разделя,
събирам чувствата си в брегове…
…
УСМИХНАХ СЕ
Усмихнах се ,отново се усмихнах!
В зениците ми- бащиния двор ,
заслушах се в песните на птиците.
Те пееха –невероятен птичи хор!
Тъгата ми със песните им сля се,
тъгата ми -тя сякаш беше сън.
Усмихнах се ,отново се усмихнах.
Заслушах се във песните навън .
Напук на всичко,аз намерих смисъл.
Какво пък толкова нали ти обещах.
И всъщност всичко си е пак на място…
крилете ми са сякаш като нови.
Сред птиците си търся аз приятел,
такава съм си още от дете.
Говоря си с тях , когато разперили криле
летят забравили за всичко на земята.
Усмихнах се, отново се усмихнах!
Какво пък толкова ,нали ти обещах…
ВРЕМЕТО Е СТРАНСТВАЩ РИЦАР
Мечтаното понякога е пропиляно
от бързане към края на брега.
Мечтаното е с болка изживяно
намества се в сърцето тишина.
А думите са изгревно начало,
а думите чертаят смело път.
На възел ако ги завържем в края
във времето за миг ще отлетят .
А времето рисува ли,рисува
по тънките стени в душата.
А времето е странстващ рицар
в сутрешния възглас на зората.
ДНЕС ОТНОВО СЕ ВРЪЩАМ
В тозидом днес отново се връщам,
уж сива,но е бяла в мен тази къща.
Белее душата ми в нея,с тихи
стъпки своето детство прегръщам.
Беше отдавна, спомням си и река,
но защо ли е тъжна това лято?
Търкулвам мисли,чувства постилам .
Изплитам в спомени лястовичи гнезда.
И уж гоня тъгата ,но не успявам ,
нищо не изглежда както тогава.
Само бялото в мене остава
и тишина открехнала тази тъга…