Не падай на колене! „О, дай ми Боже сила

света сама да нося

и милост да не прося….”

Мара Белчева

***

Не паднах пред съдбата на колене,

не помолих пощада… Подарих и усмивката си.

Научих се да храня с топъл чай

премръзнали гнезда,

да рисувам сребърни мигли на неискрените делници.

Научих се да разпознавам слънчевия шепот

и да заключвам в килера тъжните сънища.

Толкова много неща научих,

но не стигна времето да ти разкажа…

Все някой ден ще забележиш, че съм вплела

– копринена усмивка във листата, която да нашепва:

– Не падай на колене!

 

 

    Под мъглата на сините камъни

                                                                         

    Заспиват мравките

     от дългото пътуване.

     Пчелите спират

     да жужат – напук

     на медовитото ухание

     на синевата.

     Ранена кошута

     ближе ръка на палача.

     Не е за вярване,

     човек до сините камъни

     тихичко плаче –

    чакал е дива следа

    да разголи душата му.

     Камъче по камъче

     прескача щурче

     и пее, пее в листата.

     Стръкче синя роса

      от безкрая  откъснах

      и пламъче покълнало

      в душата.