СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ВИОЛИНА ДОЦЕВА

С дъжда пак твоя ставам

* * *

По белите клавиши
се докосват
и разливат пръстите ми пак
с тиха стъпка
тръгват в тишината
там
мелодията плътна
се промъква в светъл мрак…

И плъзгам поглед в светлината
и вдишвам
и усещам притаеното дихание
и виждам как протягайки ръце луната
в снега създала е от светещи стъкла
мечтание…

Странна на самата себе си
таз птица бе полетяла
в сянката си
ръката припомняше движения
предишни
и се носеше
макар че краката я свързваха със земята
в търсене или в чакане тръгна
и пак се изгуби в неизгубеното.

* * *

Да играем на играта с облаците?
напоследък
много липсва ми това
да се вглеждам в небето
синьо
бяло
сиво
Живо…
и всяка секунда
различни картини
раздвижвани от четката на вятъра
облаците се движат
в съвършен синхрон
докосват се
нежно се обладават
сливат се
и…

виждаш ли това, което
и аз?

Лунните деца

Луната слиза
нощем
и целува децата
нослето,
скулите,
оставя малки блестящи прашинки
и лицата блещукат
А щом през деня се огледаш
в такова лице
малките частици,
лунните прашинки
отразяват светлината на слънцето
озаряват те
нещо като луна, но през деня
пръсната по земята
и ти
имаш възможност да докоснеш луната
има много целунати деца…

* * *

Преследваме се
цял живот
аз теб
ти нея
той мен
и пак не се стигаме,
не се срещаме
лутаме се
в тази
все
по-
гъста
мъгла
и все
по-
дълбоко
и непрогледно става

Самотни са хората
и
той
и
тя
и
то
единствено
изкуството не ги предава
имат само него
гледат се с картините
галят се с музиката
общуват с театъра
вечер прегръщат творбите си
и заспиват
щом последният събеседник
Луната
се скрие
за да дойде
другият събеседник
и да поговорят
и с него
…
самотен (ли) е
твореца споделил живота
с изкуството…

* * *

Студът
и мъглата
прегърнати в нежна прегръдка
положили тела
върху сивия
твърд
и ръбест
диван
на града
беден
уличен музикант
красива музика
от
вкоченени пръсти
мелодията
се плъзга в тишината
и
от време
на време
се блъска в сенките
за да могат заедно
да изчезнат
и да се полюбят някъде..

Валс на стъкло

Заставам пред него
ти си отсреща
плъзгам пръсти

по този тънък кристал
ръцете ми рисуват вълни
и твоите също
следват моите
като в огледало

гледам те в очите
вперили сме поглед
един в друг
не следим движенията
пръстите
те знаят тази хореография
танцуват в синхрон
романтичен валс,

а сърцето ти
то задава ритъма
чувам го
вибрацията
се разстила по повърхността
на стъклото
разпервам пръсти
поставям цялата си длан
ти долепваш твоята,

но
не усещам нищо
дели ни едно

стъкло…

* * *

Тъмен си
приличаш ми на сянка
в мъглата
виждам как се движиш
тих си шепот в гората
не ме е страх от тъмното
не винаги,
а сега те следвам
там, където луната
между клоните
спуска дългите си
бели коси
ще се движа след звука
ще следвам шепота в тъмнината
и дори
сърцето ми да бие шумно
в гърдите ми да галопира
не ме е страх
ще се притая
дори да чувам шум
от долу
под листата
зная,
че това е дъх
от въздишка на луната…
вечерта е
м
н
о
г
о
д
ъ
л
г
а
за любов…

* * *

Мъглата разстила там нежните си ръце,

където тишината в нощта гали нечие лице…

* * *

Сигурно и тя обича те
както я обичаш ти
сигурно в тебе врича се
и в главата стихове за теб реди.

Аз мога да съм наблюдател
на тази вашата любов,
но не мога да преглътна
в очите твоя вечен зов.

Отиди при нея,
нежно с ръце я обгърни
целуни я най-накрая,
а за мене просто забрави.

* * *

Съживявам те
с дъжда
с него
аз пак твоя ставам
и като в заклинание
тихичко шептя
и по дълбоките улици
се плъзгам
плавам
мисля
дългичко да поседя
с кожата
да му се полюбувам
а на сутринта
щом спрял е и дъжда
с чувството на близост
и с теб
аз пак ще се сбогувам
обичам
този спомен
приятно е
така да ме връхлита
чрез него
аз обикнах и дъжда
а всеки за чадър ме пита..

* * *

Като птица
извисява се
щом душата натъжена е
кръжи
лети
ту ниско
ту високо
но сякаш несломена е
и каца
в тишината
на полето
в тъмнината
пълна е луната
вие срещу нея
само тя разбира
самотата как раздира
тъй ли сред звездите
е самотна тя
както тоя вълк в гората
на скалата
през нощта..

* * *

Да е непринудено
не нагласено
просто хубаво
с малки светлини
приглушено
да не зная,
че в мене ще се влюбиш
докато ме гледаш
в очите,
да ни гали
нежния вятър,
да пее тихичко
морето
и докато ръцете се преплитат,
да затупти и в мен сърцето.
Да ме обичаш –
не не желая
просто искам
да се влюбим
не един в друг,
а в магията
да се загубим.

* * *

Небето
звездите
търся в черното
очите,
морето
вълните
там се зараждат и
мечтите,
ръце
устни
коси
искам магьосника
да срещне
нашите съдби…
знам, че някъде там
си и ти
ела
преследвай
моята мелодия
и
ме намери.