Владимир Александров Ненчев е роден на 27 декември 1948 година в село Бързина, Врачанско. Женен е, има син и дъщеря.Основно образование завършва в родното си село, средно – в ТХВП гр. Лом, а висше – във ВСШ в София. Работил е в органите на МВР, в „Заводски строежи” Козлодуй и СД „Езерна”.
Стихове пише от детските си години. Печатал е в някои местни издания. Стихосбирката му „Съдба” е опит да се събере една малка част от творчеството на автора. Издадена е през 1993 г.
Светът навярно е един и същ – дунавски брегове, небеса със сини облаци или мрачни, с тъжна или весела вечер, с дървета и птици, заловени в ято, което ни известява за себе си с грак и удари на криле… В този свят човекът е сам, както казва поетът Салваторе Квазимодо и върху него бавно пада вечерта… Но докато е сам, той ще трябва да изрече съдбата си в строфи или думи, да премине от изгрева до залеза и да разсее попътните си знаци.
Владимир Ненчев е решил да издълбае знаците си и със стихове, които като светоусещане и като настроение не се движат в широк диапазон. Тяхното звучене е преди всичко камерно. Там трептят големите въпроси на дните, които свързваме с промяната: доколко сме чисти, доколко сме отговорни и как намираме себе си или хлътваме встрани от себе си.
Свързал съдбата си с огъня, Вл. Ненчев проектира своите вълнения върху фона на природата, с което те стават по-земни и по-непосредствени, а добротата – измъчена и изтерзана, заявява на висок глас, че само тя може да се ползва с привилегията да разговаря с интимно и на Ти с на
