СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ВЛАДИМИР НЕНЧЕВ
КОЗЛОДУЙ

Заспива атомният град,
заспиват грижи и тревоги
и пада тъжен, тъжен мрак
и вятър в покривите броди.

На изток бягат светлини,
комините снага протягат,
леляни чувства и мечти
в леглото уморени лягат.

И идват сънища честити,
редят се лоши и добри,
надежди нечии разбити
от людски някакви игри.

БЪЛГАРИЯ

България!
Разпната! Изтерзана!
България,
за скръб ли се роди?
България,
и свидна, и мечтана!
България,
това ли днес си Ти?
България,
във твойто име, клета,
кълнеме се и лоши, и добри.
България,
и майка, и любима,
пристанище на вечните ни дни!
Умираш ли, или се раждаш, скъпа?
Нима за тебе някого боли?
България,
нещастна и сиротна!
България!
България!
Бъди!