Стихотворения от Габриела Ценова

***

Не прави нищо !Просто се усмихни!

Поне за малко нещо да е различно.

Косите си на мен разпилей ти.

Нужно ни е нещо малко, романтично…

Допусни ме до теб, няма да боли!

Душата ти невероятно красива.

Сърцето ми с нежността си докосни!

От света станала леко пепелива.

Страхът,че си сама, сега забрави!

Не се срамувай от красотата си!

Миналото зад гърба си остави!

На страховете си недей робува ти!

***

Много често забравях,че съм жена.

Борих се сама с вулгарността.

Това ме изгради, от дъното изкачи.

Колелото се върти днес аз съм горе, утре ти.

За всяко нещо последствията

си понеси и разбери не всичко е пари.

Жената не се купува, не и с пари.

Отношението си поправи и тя ще те боготвори.

Розата. Примамливо красива с

бодлите си представите ти разбива.

 

Думата забравя се. Раната зараства,

но белегът на моето лице разбива сърцето парче по парче.

Егото си галиш ти гледайки лошо да направиш.

Какво печелиш от това да съсипваш нечия мечта?

Жената е като кутре. Да те види винаги радва се.

Безрезервно те обича. Да е груба не и прилича.

Горд си не с доброта , а със своята грубост и злина.

Важно е егото да е добре, за другите все едно ни е.