СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ  ГАЛИНА ДИМИТРОВА

ПРОШКА В БЯЛО

 

Ти си забравил снагата ми бяла –

гъвкава, кръшна снага.

От самораслек превърнах се в кала.

Прошка ти давам сега!

 

Ти си забравил ръцете ми бели –

дългите, нежни ръце,

от хризантеми росата поели.

Прошка вземи от сърце!

 

Ти си забравил лицето ми бяло –

финото, гладко лице,

като кокиче в зора премаляло.

С обич протягам ръце!

 

Ти си забравил гърдите ми бели –

пухкави, снежни гърди,

дъх са от цъфнали люляци взели.

Слабост! Сега и преди.

 

Най-непростимо е, като забрави

моята бяла душа.

Как ли пролука към нея остави?

Прошка! Дали не греша?

 

ЖАЖДА

 

Трескаво  сърце,

жажда за прегръдки,

искам ги неистово сега!

Не отблъсквай всичките ми тръпки –

ще изтрия своята тъга.

 

Кълнове любов

в душа от кръпки,

исках да съм „силната жена“,

гастролирах в танците без стъпки

и изгубих чувство за вина.

 

Време, затрепти!

В ума ни мръкна,

светът от заблуди полудя,

жаждата за ласки ще преглътна,

в капки обич ще се преродя.

 

Истината виж!

Какво предричат?

Ще посея кълнове любов,

ще обичам и ще ме обичат!

С жажда ще градя живота нов!

 

ПОЛЕТ

на ХристоПроданов

 

Титръгнанатам благородно,

прегръщайкисвойта мечта,

понесъл любимо и родно!

Беточица черна в леда!

Ехтешегласъттисамотно,

събудил лавина в снега.

Духъттилетеше свободно,

изправилорловаснага.

За тебе, ний, Христо, милеем –

застинал в леда на върха,

съствойте дела се гордеем,

ударил в лицето страха.

Защосмекорави и смели

и бързо за подвиг растем? –

Искрица от Христосмевзели,

за дързост живот щедадем!

Българийо, ти си щастлива,

достойни герои роди,

закърмиги с обичпарлива,

с кураж, за да стигатзвезди.

 

Галина Димитрова