Георги Янев, писател:
НЯМА ДА ПРЕСТАНА ДА РАЗДУХВАМ ВЪГЛЕНИ ОТ ИСТОРИЯТА НА РОДНИЯ КРАЙ
- Не искам моя град Меричлери да остане само като едно географско понятие в историята
В навечерието на своя 75 годишен юбилей, писателят Георги Янев от град Меричлери се изправи пред своите читатели с една равносметка за къртовския си труд през годините. В Клуба на дейците на културата в Димитровград се проведе творческа вечер на писателя, която бе заснета и от репортерски екип на Канал 3. Журналистката и преподавателка по български език и литература Бистра Жекова говори за книгите на Георги Янев, за амбицията му да се рови дълбоко в историята и да възкресява отдавна живели герои и традиции. Писателят от Меричлери е краевед и не случайно повечето от неговите книги са свързани с героическото миналото и с традициите на страната ни. Той започва да събира краеведски материали още от 1960 години, а през 2009 г. издава книгата „Меричлери в историята и в мен”. През 2 012 г излиза от печат друга негова книга свързана с историята на родния му край: „Един корен – два върха”. В нея писателят прави подробно изследване на своя род – Жаргови-Пачови. И още на следващата година той издава новата си книга „Раздухани въглени”, която посвещава на 90-годишнината от Септемврийското въстание. И това не е случайно – от историята се знае, че някогашното село Меричлери взема участие в касапницата и дава седем свидни жертви. Върхът в творчеството на писателя е документалната му повест „Полъх над Тракия”, посветена на живота и делото на един от Ботевите четници поп Сава Катрафилов. С тази книга, през 2015 г, писателят участва в националния литературен конкурс в Бургас „Голямата книга на малкия град”. Аплодисментите, които си спечелва с нея надхвърлят границите на България. Освен, че става носител на званието „Лауреат” Георги Янев е и сред наградените участници в „Книги без граници”. Освен това документалният му роман е представена в Българското представителство в Кеймбридж. През последните две години издава книгата „От всичко по малко” с къси разкази, стихотворения, вицове, епиграми, Но голямата му болка е романът „Живот с вкус на бадеми”. В този роман е вплел едни от най-трудните мигове от живота на хората в Меричлери.
– Г- Янев, казвате, че „Живот с вкус на бадеми” е изстраданият ви роман, защо?
– Аз бях член на инициативния комитет за защита на Меричлери от смъртта, която ни донесе „Каолин”, бившата фирма на Иво Прокопиев. Една част от хората, които водехме тази битка вече не са сред живите. Меричлери е близо на 650 години и никога до сега не си е сменяло името. В превод то значи горчива вода. Навремето в целия район е имало само 4 кладенци със сладка вода и от тях са пиели хората. Другата питейна вода е била горчива и не е ставала за пиене. Години наред пиехме от водоноски , а сега заменихме арсена с манган от Димитровград.
– И всичко това ви го причини „Каолин”?
– Да. Факт е, че от 7 000 жители днес Меричлери наброява едва 2 000 от които повечето са пенсионери. Измираме постепенно от левкемия, и рак…С една дума обречени сме от арсена във водата, която сме пили с години . Последната проверка на лабораторията показа, че в питейната има 32 микрограма арсен. Обърнахме се към президента на Република България, писахме и до Брюксел, но нищо не се промени.
– Няколко телевизии показаха актуални предавания по този проблем и вие активно участвате в тези предавания.
– Да! Не можех да остана равнодушен. От рак си отидоха едни от най-добрите ми приятели – писателят Велчо Милев, и председателят на инициативния комитет Танко Русев…Нои аз си платих за тези участия в документалните филми на БНТ и на Канал 3.
– Как?
– Дълго време бях заплашван по телефона заради истините, които съм казал, чувах много обидни думи. Но аз само искам да защитя хората на Меричлери. Не искам нашия град да остане като едно географско понятие в историята.
– Затова ли написахте книгата „Меричлери в историята и в мен”?
– И затова!…Меричлери е голямата ми болка, но и стимулът ми да пиша. Не съм се уморил и се моля на Господ да ми даде малко повече живот, за да мога да напиша още няколко книги, които съм планувал…
– В началото на тази година се появиха две ваши нови книги. Първата е документалния роман „До последен дъх”, посветен на съратника на Васил Левски и възрожденски учител Димитър Матевски, отдал се изцяло на борбата за освобождението и съединението на майка България. За този роман ласкаво се изказа историчката от Пловдив Евдокия Емануилова, която в заключение към рецензията на романа пише следното: „До последен дъх” трябва да намери място във всяка българска библиотека за да подържа жив българския дух и свободолюбие. Втората ви книга „Послушай сърцето си” е сборник с разкази. Тя е един малък завой в творческото ви амплоа? Ще продължите ли да се ровите в историята на Меричлери и на България?
– Разбира се. Имам много идеи, много планове и се надявам да ми стигне времето да ги реализирам. Всъщност вече работя по следващата си книга, в която ще има откъси и от моя живот. Все пак преживяното от мен и от семейството ми, трябва да се съхрани за идещите поколения.
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА