Георги Янев, прозаик, краевед, е роден на 26.04.1943 г. в гр. Меричлери, област Хасково. Средното си образование завършва в Димитровград и Стара Загора. Житейският му път минава през перипетиите на общ работник в мините на Марбас, Димитровград, опитва и труда на строителя в АТЗ Ст. Загора, за да стане и личен състав на рудник „Гита” Марбас, а по късно и инспектор към ДЗИ Димитровград. Публикувал е разкази и очерци във вестниците: „Миньорски фронт”, „Димитровградска правда”, „Хасковска трибуна”, „Кооперативно село”, „Труд”. Събира краеведски материали от 1960 г. Автор на историята на родното си място „Меричлери в историята и в мен” (2009), „Един корен – два върха”- хроника, изследване на своя род Жаргови-Пачови (2012). През 2013г. посвещава документалната си повест „Раздухани въглени” на 90-годишнината от Септемврийското въстание 1923 г, в което Меричлери взема дейно участие и дава седем свидни жертви. В документалната повест „Полъх над Тракия” (2014) разглежда живота и дейността на апостола и Ботев четник поп Сава Катрафилов. С тази книга участва в Националния литературен конкурс „Голямата книга на малкия град” в Бургас 2015 г. и получава званието лауреат. „Полъх над Тракия” е сред наградените в „Книги без граници”, представена е в Българското представителство в Кеймбридж. Автор е и на романа „Живот с вкус на бадеми” (2015), на историческия роман за Димитър Матевски „До последен дъх” (2016). През 2016 г. излиза книгата му „От всичко по малко” ( Сборник -разкази, стихове, вицове, епиграми)
Рецензии и мнения за книгите
1. Меричлери в историята и в мен издадена през 2009 г от Полиграфюг Хасково Исторически очерк разглеждащ всички сфери на живота в гр. Меричлери на 262 стр.под мотото
”Да обичаш родното си място е уважение-да знаеш неговата история е просто задължение!”
2.Един корен два върха- г./хроника,изследване на рода Жаргови- Пачови/ издадена през 2013 г.

 
ГЕОРГИ ЯНЕВ ИЗПЪЛНИ СВОЯ ОТЕЧЕСТВЕН ДЪЛГ, А ВИЕ?
 
 

„Един корен – два върха” е необичайна книга на фона на заливащата ни като потоп книжнина от преводни заглавия.

„Един корен – два върха” на Георги Янев е необичайна книга и на фона на писаното от автори с български имена, чиято връзка с България стига дотук.

Никога в цялата си многовековна история България не е била обитавана от толкова много българофоби. Произходът на това явление е твърде ясен – у нас конформистите са с такива нагласи, за каквито им се плаща. А от години най-добре заплатеното занятие у нас е обругаването на българското. Мнозина натрупаха милиони от тази деятелност, да споменавам ли имена? Всички ги знаем….

Винаги съм уважавал труда на родоизследователите. На този тип родови исторически реконструкции и екскурзии във времето по времето на социализма не се гледаше с добро око, тогава пред родоизследователите стоеше трудна задача – някак си да прескочат, да премълчат случилото се с рода, който изследват, по времето на „капитализма”.
Но днес съществува опит родоизследователите в България да бъдат елиминирани тотално. Отново ни се внушава, че историята започва от днес…

Знаем докъде стигнаха предишните, които считаха, че с тях е започвала историята…

Георги Янев е сред малцината, които не са се под дали на властващите твърдения и е потърсил истината за своя род. В този му жест има нещо героично на фона на налаганата планомерно безпаметност.
В резултат на неговите наистина героични усилия се е родило неговото чудесно изследване „Един корен – два върха” . Както сам авторът признава за изследването си: ”В него става дума за съдбата на един обикновен български род”.

Ще си позволя да не се съглася с Георги Янев – няма обикновени и необикновен български родове. Всяка българска родова история е от фундаментално значение за нацията. Впрочем, всяка родова история е и един, уви, ненаписан исторически роман.

Един от най-големите грехове на българската литература е, че тя, постоянно под натиск на политически сили, пропусна да пресъздаде историята на българските родове, а тя е истинската, най-откровена история на нацията.
За жалост и днес е така. Докато преди време в България се твърдеше, че пролетариатът няма отечество, сега ни бяха натрапени новите интернационалисти – глобалисти.

У нас винаги интелигенцията е считала, че „европеизирането” означава отказ от националните ни традиции и история.

Днес ги наблюдаваме отново – те са финансирани, угоени и невежи (незнанието е задължително!) да се кълчат пред всеки повей откъм чужбина ( която не познават в същата степен, в която не познават и своята страна!). Този несекващ бал на невежеството, щедро финансиран от чужбина, впрочем, поражда основателната ненавист към чуждото. Така че най-големите врагове на реален диалог на българите със света са тебя – непознаващите своята история, натрапващи ни чуждото, което не проумяват.

На такъв фон се роди изследването на Георги Янев „Един корен – два върха”. Подчертавам колко враждебна е обществената среда спрямо хора като Георги Янев.
И въпреки това Георги Янев е разказал увлекателно за своя род, за неговото прорастване на българска земя – тъй като и този род идва от отдавна отнети ни като държавност изконно български земи….

И така ЖАРГОВИ от Димитровград и ПАЧОВИ от Меричлери намериха своя вдъхновен летописец.

И докато четях за трънливия път на тези родове си мислех, че отдавна бе време всеки български род да намери своя летописец.

Ние, българите, имаме трудна, сложна, противоречива история. И за да я опознаем, трябва да познаваме историята и на рода си. Пък и за да проумеем защо сме такива, каквито сме днес…

Георги Янев изпълни своя отечествен дълг, а вие?

Стоян ВЪЛЕВ

С О Л
„Ако солта изгуби силата си-кой ще я предаде?”
/Иисус/
„ Ако един род изгуби паметта си – кой ще я предаде?”
И така -„Кой съм аз?” С този витиеват Георги Янев започва родоизследването на един род , разклонка на два върха, за да разбере кой е той! Този въпрос поражда и други.Но кой са били Те? А това сме ние.Това сте и вие.Всичко започва от Те! И те се губят в пластовете на времето от 1847 година.И още 20 години отгоре. Георги Янев сочи с пръст!Защото това сме Ние! Книгата му не е литературно четиво.В нея няма повествование, нито фабула.С изключение на увода ,преобладава сухата фактология. Имена,имена и пак имена.Суха фактология ли? Не! Та това са хора от кръв и плът.От душа и дух.От жилава гъвкава родова връзка,спастрила в себе си родовата памет на десетки поколения. Жаргови- Пачови. Но нека вникнем в скрития смисъл на тази книга.Защо е тя ценна? Защото сочи по скрит начин заболяемостта на нашето общество и по открит-негоното лечение. „Знай своя род и език! Пише преди 300 години Паисий и още „ Не се срамувай да се наречеш българин!” Сакрални прозрения. И Георги Янев е пропит до мозъка на костите си именно от това. Та как ? Нали от здравината на родовете се формира и здравината на народността, обществото и държавата.Имено това поставя в книгата си Георги Янев , като основен въпрос на родовата връзка-кръвта!Без нея родовост, няма обвързаност,няма памет.За това родът винаги е играл важна роля в генезиса на обществото.Със своята книга за двата рода с един корен, Георги Янев се е докоснал до болестното състояние на съвремието ни и неговото лечение. Това я прави много ценна, като материал тъй необходим които просто ни задължава да я притежаваме и прочетем! Защото тя тази малка книжка събужда съвести, вдъхва надежди, чертае път! Трябва само да го извървим!
Тиньо Стайков
поет от Меричлери

3.Раздухани въглени

 

Слово при представянето на книгата „Раздухани въглени” от Георги Янев на 16.10.2013 г. в Клуб на дейците на културата – Димитровград

Тази вечер отново сме заедно, за да отдадем дължимото на един човек, който въпреки годините си има завидната енергия да върви из неизбродните пътища на прозата.
Книгата му „Раздухани въглени”, която Георги Янев жанрово е определил като документална повест, не е бестселър и самият автор няма такива помисли за нея. Помоли да и направя представяне и сега ще споделя с вас впечатленията си новата му творба.
Книгата на Георги Янев бих определил като необходима.
Тя засяга една от най-величавите и най-срамни страници български страници – Септемврийското въстание. От официалната история са известни много факти, но и много са премълчавани. Така или иначе бруталният сблъсък, братоубийствата и кървавата вакханалия през септември 1923 г. са факт.
Още от деца знаем гневните думи на Антон Страшимиров: „Те клаха народа тъй, както и турчин не го е клал!”, но години по-късно беше огласен и краят на Страшимировата морална присъда: „А онези, които запалиха пожара и пратиха народа на заколение – избягаха в Сърбия!”.
Не е случайно, че в националната ни художествена словесност се ражда направлението „септемврийска литература”. Убийството на Гео Милев заради поемата „Септември”, преследването на Страшимиров и много други примери също са знакови за същността на онова време на фактическа гражданска война.
Деветдесетата годишнина от Септемврийското въстание мина преди по-малко от месец „тихо като през пустиня”. Толкова възвеличавано само преди двайсетина години, се оказа, че сега никой не се сети за него.
Дори и само заради това книгата на Георги Янев може да се определи като необходима – като едно раздухано въгленче в изтляващото огнище на народната ни памет. Надявам се, че ще запали поне малко пламъче на интерес към миналото, защото отдавна е азбучна истина, че който не помни миналото си, не може да вижда и бъдещето си.
Авторът е нарекъл книгата си документална повест и сигурно има основания. Сюжетната линия на „Раздухани въглени” обхваща периода от 1913 г. до 1923 г. Основният персонаж е известният на мнозина от по-възрастните д-р на юридическите науки Теньо Стоилов от Меричлери.
Неговият път през тези 10 години е представен в поредица епизоди, в които се изгражда читателската представа за израстването му като личност, водач и идеолог- от защитата на дисертацията му в Европа, до смъртта му от куршума на превратаджиите.
В изграждането на образа на Теньо Стоилов Георги Янев вплита и имената на мнозина меричлерци – реални хора от плът и кръв, а не художествени персонажи. Със сигурност авторът на „Раздухани въглени” е направил своите проучвания, защото познавам увлечението му по краеведството. Може би дори и това е достатъчно основание повестта си Георги Янев да определи като документална.
Не съм напълно сигурен доколко в чисто литературоведски разрез „Раздухани въглени” може да се нарече и повест. Но онова, което лично за мен е ценното и оригиналното, са опитите на Георги Янев да вмести в наглед не много свързаните епизоди на повествованието формирането на исторически процеси и влиянието, което те оказват върху обикновените тогавашни хора, орисани да живеят в затънтеното тракийско село Меричлери.
Не само името му е знаково – „Горчива вода”, в превод от наименованието на селището, дадено още от римските легиони. Не само водата, а и самият меричлерски живот е горчив. Това всички сме научили от романите на покойния наш приятел – писателят Велчо Милев. Светла памет и мир на праха му. Отпратката на „Раздухани въглени” е: „Почит и уважение към човека, накарал един краевед да нагази водите на повествованието…” (В памет на Велчо Милев).
Ще използвам метафориката на посвещението и ще кажа, че Георги Янев е нагазил към дълбокото във водите на повествованието, но не съществува опасност да се удави в тях, или пък да го завлече някой бързей.
Във всеки случай „Раздухани въглени” не е мимолетно хрумване и нахвърляне върху белия лист на идейки, изречения и фрази. В книгата на Георги Янев може да се усети ясно логиката на изложението, да се проследи повествователната целенасоченост. Могат да се разкрият, при това още от пръв прочит, повествователните техники, които авторът използва.
В „Раздухани въглени” се говори доста за политика, но документалната повест не е политическо четиво. Споменават се в различен план имената на национални и световни личности като Димитър Благоев и Владимир Илич Ленин, но разказът като цяло е опазен от идеологизиране.
Лично за мен беше приятно, че Георги Янев показва стремеж и умение да се осланя на устойчивите словосъчетания, характерни за бита на обикновените хора.
В повествователния план на „Раздухани въглени” разказът прескача в различни пространства, описвайки различни случки, и събития, като част от тях имат и съдбовни измерения.
Макар и не епически разгърнато, дори и у непознаващия бита и нравите се формира представата за времето на разказване, за основните трепети, тревоги и надежди, за горчилката на живота и за надигащия се гняв от лошото държавничество, което обрича човека на скотско съществуване.
В повестта няма ярко откроени сцени, дори и на финала на творбата бруталността и покрусата са разкрити сбито, но с мяра и заради това – точно. Това прави внушенията още по-силни, а асоциациите от прочетеното – разностранни и провокиращи въпроси.
Периодът на войните, националните катастрофи, женските бунтове, познати ни от учебниците по история, земеделското управление и деветоюнският преврат, организирането на въстанието и неговият погром.
Това е разказано от Георги Янев епизодично, но целенасочено, като наративната насоченост е към случващото се в Меричлери. И така това затънтено сред Тракия село придобива други измерения. Краеведската точност е помогнала при повествованието, но авторът е избягнал сухотата и пунктуалността.
Дал е предимство на емоционалните окраски при изграждането на централния персонаж д-р Теньо Стоилов и живите хора, които са общували с него. Разбира се, опитът за изграждането на образа на Теньо Стоилов не е дори и типологично биографичен.
Георги Янев е направил своите сериозни проучвания, защото в повествованието му те личат. Емоционалният му опит обаче, да се пренесе отвъд – да започне да разсъждава с категориите на мислене на своите герои, прави „Раздухани въглени” любопитна за четене.
Георги Янев си е давал сметка за опасностите, които крие това мисловно преселение, особено когато става въпрос за реални хора, от плът и кръв, вървели своя житейски път сред други хора, в една общо взето недотам разкрепостена от патриархалните измерения общност.
Селската общност е пространството на познатото. Неговите обитатели оставят своите следи във времето със стореното и реченото от тях. В това се корени и опасността – да сгрешиш в правдивото пресъздаване.
„Историята на един народ или нация се изгражда от митове, легенди и събития, отразяващи самия живот”. Това е написал на задната корица на книгата си Георги Янев. По принцип е прав и ценното на „Раздухани въглени” е, че не се е опитал да създаде история, нито да легендаризира определени личности или да сътворява нова митология.
Авторът на „Раздухани въглени” е разказал за събития, разиграли се в Меричлери и околностите от 1913 до септември 1923 г. Трагична е развръзката, но именно тя вписва Меричлери и неговите въстаници в националния пантеон.
А мярата, която е спазил Георги Янев – да не дава оценки, е също нещо много добро. Повечето селища в България имат своите септемврийски истории, своите личности и водачи, своите възторзи и трагедии.
Но това се помни донякъде от хората от моето поколение и от по-възрастните. За младите хора е много съмнително. Аз лично смятам, че именно липсата на оценки би предизвикало любопитството на младия човек, който ще прочете „Раздухани въглени”.
За да разбере, младият човек вероятно би попитал по-възрастните близки, особено ако срещне имена на познати хора. Предполагаемият разказ от своя страна пък ще допълни представите и ще способства за формирането на собствена оценка у младия човек за реални събития, преживени от близки и познати от рода, а не прочетени от учебника по история…
„Защо е въстанал робът и за какво?” Реториката на този въпрос се отнася колкото до цялото светоустройство през вековете, толкова и до човешки сблъсъци в „локален” мащаб, които не предизвикват безпристрастния научен интерес.
Опита си да даде своя отговор на този въпрос Георги Янев е направил в книгата си „Раздухани въглени”. А колкото до отговорите на другите – авторът е упоменал: всеки го търси сам. След като прочете книгата.
4-та „Полъх над Тракия”-документална повест
6 октомври 2015 г. ·
Жива памет в Чирпан
Делиана Начева
Премиера на документалната повест „Полъх над Тракия” на Георги Янев се състоя на 30 септември в зала „Димитър Данаилов” на НЧ „П. К. Яворов – 1867”. Приятели и почитатели на писаното слово имаха възможността да изгледат филм за книгите на Георги Янев . Авторът е писател – краевед, който издава книги, свързани с историята на родния му край – Меричлерци. Книгата „Полъх над Тракия” е посветена на живота и делото на видния революционер поп Сава Катрафилов, един от Ботевите четници. По негово време Левски идва в Меричлери. Сава Катрафилов е човек, за когото Левски е казал: „Сава Катрафилов за мен е второто Миткало, без когото не можех…” А Ботев изрича думите: „Катрафилов ми е дясната ръка… Всичко това ме задължи да отдам заслуженото на Катрафилов, един от забравените апостоли на свободата.” Жанрът на книгата е документална повест, но като конструкция тя е един малък роман. Повестта „Полъх над Тракия” е посветена на Сава Катрафилов, който е роден в балканския градец Елена. Той се посвещава на учителската професия. Учителства в Търговище, в Разград. За да прикрие революционната си дейност, приема свещенически дан за кратко. В края на 60-те години Сава Катрафилов е в Меричлери, като оставя трайна следа в чирпанската и меричлерската история. Той е буден патриот. За него Стоян Заимов пише: „Сава Катрафилов е проповедник на православието. Той е изкусен оратор, който тайно сее семето на революцията.” През годините, когато учителства в Меричлери, поп Сава Катрафилов се свързва с чирпанската тайна революционна организация. Популярна е снимката, където той е с Янко Кочев и други чирпански дейци. Бил е учител в Бургаско. Потърсва убежище в Румъния. Сава Катрафилов е включен в състава на Ботевата чета. Пътят на четата от Козлодуй до Вола е последният му път. Той загива на Милин камък. „Това са интересни и много важни моменти от живота на Сава Катрафилов – подчерта Ганка Слабакова. – Книгата е дело на един неспокоен творчески дух, буден дух. Малко селища като Меричлери могат да се похвалят с такива краеведски изследвания.”
Георги Янев обобщи, че никой не бива да бъде забравен, защото един народ е жив и съществува дотогава, докато е жива неговата памет: „Опитвам се всичко, което е писано, да бъде достоверно. Нашата история трябва да бъде истинска. Трябва да знаем какви сме и какви ще бъдем.
. Човек за човека трябва да бъде истински човек, а не звяр.”
Срещата с писателя се превърна в непринуден разговор с публиката за историята и съвремието. Игнат Пенев сподели, че хора като Георги Янев са „антибиотика” срещу забравата, а председателят на читалището Росица Тотева поднесе на автора букет, като го нарече „Един истински съвременен будител, който пази будна човешката съвест.”
Книга за поп Сава Катрафилов представиха в Бургас

16:14, 04 Юни 2014

Документална повест за живота и делото на един от апостолите ни за свобода – поп Сава Катрафилов, представиха в Морското казино на Бургас. Авторът Георги Янев е избрал заглавието „Полъх над Тракия“ и без претенциите за елитарност разказва исторически факти, които е събирал от 60-те години на миналия век. 

“Полъх над Тракия“ бе представена първо в родното място на поп Сава Катрафилов – Елена, след което с нея се запознаха и жителите на Бургас. Града, с който също тъй силно е свързан революционерът. За първи път той посещава Бургас през 1868 година, когато е открито училището „Кирил и Методий“, връща се и през 1873-та, когато и е учител в „Кирил и Методий“.
Авторът на книгата Георги Янев избира жанра документална повест, защото държи да разкаже увлекателно, но правдиво и без измислици живота на патриота, сражавал се в четата на Христо Ботев за свободата българска.  А целта му – да извади от забрава една личност от героичната история на България и да я представи в нейния истински облик, да припомни, че именно идеалът на предците ни за свободна и независима България е съхранил рода и Родината ни.
Голяма награда за Георги Янев е да види книгата си в ръцете на млад читател. Затова и в края публикува речник, който подробно обяснява всяка една българска дума, употребявана във времето на поп Сава Катрафилов.
Национален литературен конкурс „Голямата книга на малкия град” Бургас 2015 г.
 кратко резюме на Анета Дилова-доктор по философия,член на журито на Националния литературен конкурс-Бургас 2015 ”Голямата книга на малкия град”.“Основната тема на книгата е биографията на Ботевия четник поп Сава Георгиев Катрафилов от гр. Елена убит в сражение на четата на Милин камък.Чрез неговия бурен живот и революционната му дейност са проследени подготовката на Старазагорското и Априлското въстание. Борбата на будните българи и съзаклятниците от революционните комитети в Чирпанския край през годините 1870-1876.Книгата се чете с увлечение и лекота,стилът е образен.Умело се използва пряката реч. Впечатляващо е ,че повествованието,се изгражда върху основата на богат архивен материал,спомени на останалите живи след освобождението поборници и четници,материали от техните наследници.“
5-та Живот с вкус на бадеми-роман на съвременна тема

Живот с мирис на бадеми
Онлайн
 

 

Автор: Георги Янев

Раздел: роман

ISBN: 978-619-154-157-7

Брой страници: 220

Издадена: 2015-07-20

Рецензия на Евдокия Емануилова
Едно похвална идея на автора Георги Янев да напише документален роман , посветен на един от забравените апостоли на Българското национално –освободително движение, съратника на В.Левски, възрожденския учител, Димитър Недялков Матевски. Забравен! Уви такава забрава днес сякаш е обхванала всички. И всичко това е накарало автора да захвърли тази забрава далеч от нашето съвремие и да отрази истинската дейност на хората като Димитър Матевски, отдали се изцяло на борбата за освобождението на майка България.Това разбираме не само в една от книгите на Георги Янев.То се вижда от страниците на „Меричлери в историята и в мен” или „Раздухани въглени”, както и в документалната повест ”Полъх над Тракия” за да стигнем до апогея „До последен дъх” в която авторът ни запознава с личността и делото на Матевски, както на образователното поприще, така и в борбата му за освобождение и съединението на България. Книгата на Георги Янев „ До последен дъх” е интересно краеведско повествование, чете се с увлечение и има познавателно значение. От всички страни струи любовта и почитта към името и делото на Димитър Матевски.За това тя трябва намери място в всяка българска библиотека за да подържа жив българския дух и свободолюбие.
Евдокия Емануилова-историк

7-ма „От всичко по малко”- сборник от разкази,стихове ,епиграми и вицове

ДА УЛОВИШ НЕУЛОВИМОТО И ДА ГО СЪХРАНИШ
Тодорка Николова
Кой би разбрал и извадил на показ същността, страстите и битието на едни хора, които живеят в един малък тракийски град? Разбира се творецът!
Този, които мълчаливо ги наблюдава през годините, знае слабите и силните им страни, знае какво мислят и как ще постъпят в дадена ситуация.
Всъщност творецът в нашия случай се казва Георги Янев, писател от южното градче Меричлери. В поредната си книга той доста по-различен от предишните си великолепни, документални повести.
Става въпрос за поредната му книга сборник, която авторът не случайно е нарекъл „От всичко по малко!”
В отделните цикли сатиричното, лиричното и поетичното вървят рамо до рамо . И точно това прави книгата приятна за четене. Така е, защото на всяка следваща страница откриваш, нещо ново, нещо необичайно дори и за самия автор.
А с това расте и желанието да стигнеш до последния ред. Защото през цялото време, докато разгръщаш страниците очакваш следващата изненада – било стих, било афоризъм, било виц.
Новата книга на Георги Янев има една хубава особеност, тя е от всичко и за всички. Поднесена е добронамерено и с лека насмешка, защото е част от истинския, от живия живот.
Тук ще видим прозаика и документалиста Георги Янев и като поет.
Лош поет или добър поет ще решат читателите, но за това, че е откровен до болка никой няма да дръзне да спори.
И още нещо изключително важно – книгата директно кореспондира с днешния ден.
А какво по-добро от това?!…
——————————
Тодорка Николова е дългогодишна журналистка, била е кореспондент на ТАС, в момента е главен редактор на вестник “Доктор”.
Книгите на Георги Янев се представяни в Меричлери, Димитровград, Чирпан, Елена и Бургас.