„Тритоника” – поетите-индивидуалисти на Лудогорието
Интервю на Сара Асенова
Три гласа, три инструмента, трима музиканти, трима певци. Триото е вокална и музикална форма, използвана най – често в класическата музика. Но в Лудогорието наскоро възникна поетично трио – Тритоника, чиито оригинални членове са писателят – бунтар Дачо Господинов, поетът със спортно сърце Пламен Панчев и синдикалистът Иван Димитров.
Дачо Господинов е роден на 18.02.1968 г. в гр. Разград. Завършил е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на книгата със стихове и импресии „Понесен от светлината“ (2004). Следващите му стихосбирки са: „Стихобитие“ (2006) и „Все по-нататък…“ (2013). Създател и редактор на e-Lit.info Сайт за литература. Посредством сайта и със съдействието на Община Троян организира конкурса за любовна литература „Любовен човек“.
Иван Димитров Иванов е завършил юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“ – специалност право. Името му се е превърнало в „институция“, свързана със защитата на трудовите, осигурителните и човешки права на хората от Лудогорието. Изявява се и в сферата на изящната словесност. Поетичните му търсения създават образи и чувства, характерни за ранимата му душа. Написаните от него над 2000 стихове обогатяват културното наследство на Лудогорието и нацията като цяло. Обявен е за почетен гражданин на Разград през 2011 година. Автор е на стихосбирките: „Преписвани стихове” – 2002 г., „Сръчно притворени очи” – 2003 г., „Азбукарскиакротавтограми” – 2011 г. и на две книги с белетристично и поетично съдържание – романа „Шестата република” – 2015 г. и „Ръкопашни строфи” – 2016 г.
Пламен Панчев е роден на 31 август 1948 г. в Разград. Завършил е ГПЧЕ «Екзарх Йосиф» – Разград, ВИХВП – Пловдив, а по-късно и НСА. Професионален баскетболист, треньор на мъжкия отбор на „Лудогорец“, а по – късно и на националния юношески отбор. Майстор на спорта. Дългогодишен ръководител на ЛК „Димчо Дебелянов“ град Кубрат. Автор е на няколко поетични книги – “Връхна нота” (1987), “Все по-далеч от думата надежда” (1994), “Тревожен хляб” (1996), “Спиралата на спомена” (1998), “Целувай ме, змия великолепна” (2002) “Добро утро на залеза” (2008), “Среднощен реверанс” (2014).
Първата изява на лудогорското поетично трио се състои на 09. 06. 2017 в град Русе по покана на КДК – Русе, Дружество на писателите – град Русе и ИРК «Лени Ан», чийто собственик Атанас Петров е основната фигура в организирането на представянето.Идеята за тази изява възниква спонтанно след гостуването в Разград на поета-критик Пламен Тенев, член на Конфедерацията на българските писатели от Русе, в началото на месец май 2017 година. И именно различността в житейския път и в професиите на тримата поети събира в едно ядрото на това поетично трио, обединено от словото, от неговата магия и от литературната дарба на всеки един от тях. Дачо Господинов беше любезен да отговори на въпросите на кореспондента на wwwkonfederaciabgpisateli.com в Кубрат Сара Асенова.
– Кои са „Тритоника“ и какво ги обединява? Как е правилно да ви наричаме?
– Идеята за Тритоника възникна спонтанно, когато аз, Пламен и Иван пътувахме за Русе, където тримата имахме представяне през юни. – разкри Дачо Господинов, един от членовете на поетичната формация. – Името Тритоника е по идея на Иван Димитров. Той го предложи преди участието ни в Русе. Тритоника – това са три различни тона в поезията, три различни тона в литературата и така, както звучат нашите стихове в литературното пространство. Това сме ние – Тритоника.
От ляво на дясно:
Дачо Господинов , Пламен Панчев, Иван Димитров – поетична благотворителна среща на Тритоника в Разград на 14. 09. 20
– Обществото подготвено ли беше за появата на поетична формация с класата и таланта на „Тритоника“?
– Когато съставихме това трио, всички започнаха да питат „Ама каква ви е на вас целта сега – ново писателско сдружение ли ще правите, ще обсебвате пространството, искате да привлечете вниманието към себе си ли?“ Не, не това е идеята. Ние сме просто трима поети, които искат да представят творчеството си и себе си в България, ще пътуваме по такива срещи и това ще правим – ще го представяме.
„Тритоника“ на 09. 06. 2017 в град Русе
– Кои творби представиха авторите от „Тритоника“ на изявата ви на 14. 09 в РБ „Боян Пенев“?
– Иван има написани доста нови неща, невключени в книга, които да представи, Пламен чете стихове предимно от последната си стихосбирка «Среднощен реверанс». Мъжката ни дружба подпомага нашите изяви, които са предимно благотворителни.
– А кога да очакваме нови изяви на Лудогорската поетична „Тритоника“?
– Имаме планове „Тритоника“ да участваме и на други места, в североизточна България, където ни поканят и където хората са готови да ни чуят. Имаме няколко представяния до Нова година. За Нова година сме замислили нещо наистина грандиозно и интересно, ще бъде много различно, но нека да не издавам още какво сме планирали. Когато времето наближи, ще съобщим на всички за това.
„Ние, тримата поети от Лудогорската поетична „Тритоника“ – Пламен Панчев, Иван Димитров и пишещият тези редове – решихме да организираме благотворително четене. Нашата неформална литературна група няма за цел да обсебва някакво литературно пространство. Целта ни е проста – да дадем нещо. …“ пише Дачо Господинов в регионалния ежедневник Екип 7 в началото на месец септември тази година по повод обявяването на следващия ангажимент на поетичното трио.
Броени дни предигореспоменатата изява на „Тритоника“ в Разград в началото на месец септември 2017 година този свят напусна поетесата Галина Маринова, отнесена от коварната болест рак, която всяка година убива над сто и осемнайсет милиона души по света. Галя беше прекрасен човек и скъп приятел, благодарение на когото преди години аз за първи път узнах за новата кратка поетична форма нава – „стила на кръстопътя“, създадена от даровития, отишъл си без време, поет Иван Методиев. Галя току – що се бе завърнала от София в родния си град Кубрат и говореше с възторг за поета Иван Методиев, към чийто приятелски кръг тя принадлежеше. Методиев списваше по това време и списание „Нава“, чиито първи броеве ние прочетохме с вълнение. По – късно тя отиде да живее и работи в крайдунавския град Силистра.
„Тритоника“– Разград 14. 09. 2017
– В Силистра аз срещнах уникални хора – разказваше Галя. – Този град стана моя втори дом, той ме спаси.
В Силистра Галина Маринова се влива в поетичната общност на града и e член на ЛК «Реката и приятели». „Реката и приятели“ става част от Конфедерацията на Българските Писатели на 25. 07. 2016 година, когато се състои събранието по учредяването на КБП – клон Силистра. Мариана Стоянова е обявена за член на Творческия съвет на КБП, а Велико Огнев, прекрасният автор на афоризми , е назначен за регионален координатор на КБп за област Силистра. Знаменателно е, че бившият председател на „Реката и приятели” Иван Колев е член на Управитления съвет на КБП.В Кубрат Галя беше дългогодишен и всеотдаен член на ПК „Димчо Дебелянов“, който води съществуването си от 1879 година. Дългогодишен ръководител на този клуб е именно поетът Пламен Панчев.
Архиерейският наместник отец Георги Иванов – 14. 09. 2017 – Разград
Поетичната изява на „Тритоника“ от 14. 09. 2017 година в РБ „Боян Пенев“ е с благотворителна насоченост. Бенефициент е православния храм „Св. Николай Чудотворец“ в Разград. След като тримата поети узнават, че България е едва на сто двадесет и девето място по дарителство в света, те решават да покажат, че разградската общественост може да бъде и е съпричастна към подобни инициативи. На творческата среща присъстват гости, съграждани и местни творци, сред които Женета Александрова, директор на РБ „Боян Пенев“, доайенът на българската лирика и председател на Сдружението на писателите – Разград Иван Дойнов, Донка Василева – талантлива разградска поетеса и член на КБП, архиерейския наместник в Разград отец Георги Иванов.
Минута мълчание в памет на Галина Енчева. – 14. 09 . 2017 – Разград
«Благодаря от свое име и от името на събратята си по перо от Лудогорскапоетична „Тритоника“ на всички, които дадоха своята лепта на благотворителното четене в петък. Сумата от триста лева, събрана от явни и тайни дарители, предадохме на архиерейския наместник в «Св. Николай Чудотворец» отец Георги Иванов», написах на своята фейсбук страница след събитието.
МИСЛИ НА ЛИТЕРАТУРНИ КРИТИЦИ ЗА „ТРИТОНИКА”
Така отдавна не се пише, или по-точно, залутани в натрапеното ни двуизмерно, профанно-механистично, фрагментирано авторитаризиращо тотално време, толкова рядко срещаме подобна морално-етична, езиково-екзистенциална съвкупност от художествено – творчески и битийни реалии …
Пламен Тенев
Вечно търсещият дух на твореца не се побира в рамките на общоприетите жанрове и измисля нов жанр – акротавтограма. Въвеждайки новия термин, авторът се позовава на два жанра – акростих и тавтограма. При акростиха първите букви на всеки стих образуват дума или израз, а тавтограмата е стихотворение, на което всяка дума започва с една и съща буква. А акротавтограмите на Иван Димитров са стихотворения, на които всеки стих започва с една и съща буква. Нарекъл ги е азбукарски, защото с всяка буква от азбуката той измисля заглавие и стихотворение.
Веселина Йотова
В любовната лирика на ПламенПанчевтревожнитевъпросина ума и топлататъга на сърцетосаочертаниуспоредно. Безпатетика, той търсиинтимнотозвучене вместо монументалното. В общияритъм, в общататоналност на стиховете си той ни приближава до големите и значимиистини. Търсиинтимното, оновакоето е същностно за индивида. Проблемите в неговото творчество не сакласови, а чисто човешки. Ако проследим и четиритему книги излезлидосега, не може да не усетимоназиискрящаносталгияпо юга. Носталгия в един възторженритъм на тъга, без да е болезненозамечтан. Неговитестиховесакартини на спомена с тъгапо юга, тъга, която се танцува с прелъстителна сила.
Димитрина Бояджиева
СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА «ТРИТОНИКА»
Във оцеляване
Във оцеляване уви… не сме намирали утеха…
И във подхвърлени трохи, или във подарена дреха.
Те лепнат като черен грим. Те ни белязват като стигма
Лишават ни да победим наложената парадигма.
Да търсим своето небе, да търсим свои хоризонти…
Където можем да умрем… Ала умираме свободни.
Пламен Панчев
Внезапна белота
Внезапна белота. Изведнъж просветля. Една снежинка целуна окото ми. Тя е светла, но самотна сред студените си посестрими. И може би търси малко топлина. Затова неслучайно избра спокойствието зад завесите на клепачите. Окото ми я приюти.
Но само за миг. След това тя стана топла, прозрачна сълза. И се стече по миглите. В какво се превърна? В полускреж? В полусълза? Или – и в двете заедно? Загадка. Обаче, без нейния допир, белотата на зимния ден не е вече същата.
Това е всичко. Превъплъщенията на една снежинка, силно наподобяваща на неочаквано наваляла любов.
Дачо Господинов
- * * *
Вярвам. По много. Но пълен с неверия
толкова, че преуспяваш да ме подлудиш.
Армия стихове хвърлям на серии,
ябълков цвят вместо куп артилерии –
биха ли те посмирили? Пека се на шиш.
Есенно-зимната, пролетно-лятната
звъннала обич ми вливаш – какъв еликсир!
Данък „неверие” плащам си. Златното
наше – изстрадана вяра. Обратното –
армии, стихове, ябълков цвят… В манастир.
Иван Димитров, „Ребусни акростихове“
* * *
Стъпка сторена, клонче пречупено
и надежда, строшена на две …
В мен остава пространство пропукано
от пропуснати часове.
В мен остава прозорче отворено
и едно необятно небе,
напоено от дъжд и очакване
някой някога в него да спре.
Да потърси оная Вечерница,
дето в нощите тъмни гори
и сърцата на моите делници
да затопли със шепа искри.
Галина Енчева