ДО ГЪРБА НА АЙФЕЛОВАТА КУЛА
/Париж,Октомври 2012г./
МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ВЯТЪРА
В края на октомврийския ден
Париж блести
под Монмартър
малко вляво
Винсент Ван Гог
в кожа черно кадифе
продава от парещите кестени
надолу разстила се града
и едрата му сянка
просмукана от виното горчиво
Сена
между Слънцето
и вятъра
е синя
камбаните на Нотр Дам
пробват мрака
в чашата ми за коняк.
ОКТОМВРИЙСКА ЕЛЕГИЯ
На разсъмване
града
разклаща
старите си кости
сякаш от небето паднал
връз купчина камъни
без да се одраска
стените градски се пропукват
за да влезе той
и от слънцето
кръв да си прелее
пред маската на лицето му
разбирам че
Париж още
сто живота има
случайно улових
целувката му за довиждане.
МОНМАРТЪР ПРИВЕЧЕР
Сълзата ми
във въздуха
оттече
и капна
бледо
върху
рисувания
сняг.
ЗАЛЕЗ НАД ТЮЙЛЕРИ
В тоналност
червена
гарван
върху сухия клон
пие
река
от небето.
ЖЪЛТИ ПЕТНА ОТ ПАРИЖ
Малко над дърветата
по края
на Елисейските полета
върви Сюзан
неустоимата
къде ли отива
или се връща
все по-близо
и все по-далече
гласът ми изсъхва
очите
забраняват самоубийствата.
ЧЕРНО И ЧЕРВЕНО
Под стария
и изтъркан
дъжд
на Париж
по тротоарите
крачка до крачка
жълтеят
на фенерите.
ХОТЕЛ
В предверието
жена
пълна с тайни
и
кафето
след нея
върви
и
на втория етаж
само
един поглед.
СКИТАЩИ СЕНКИ
По Сена
притичват
светлини
бреговете й
огъват
а дали са истински.
ТАМ ПРИ ЛЮБОВТА
В Париж
с последната ми есен
и Целувката на Роден
чаша недопита самота.
ПАРИЖ ЗА ВСЕКИ ДЕН
Разсъмне ли –
Париж
през прозореца ми
минава.
Отворя ли вратата –
Злато поле.
ПО ПОВОД НА…
Злато поле – Париж!
За Сюзан – спешно:
и тука,
мила,
обяда
поднасят
в 12 часа!
2014г.
ПОЛЕТ ЛИ Е ЕСЕНТА
Едно лято
бях в Париж
и чак другата есен
и чак другата есен
един затворен кръг
на полета
в който
пролетта и зимата
нямат решаващо възражение.
2014г.
ПИША ЖИВОТА СИ
Не мога да скрия
ей така.
Чувствам,
че и двете
са у мен:
Мечтата ми – Париж.
И Злато поле – Барикадата!
2011г.
РАЗСТОЯНИЯ
/АННА-БЕЛ/
Тия
странни писма,
тия
бели птици
ти ли изпращаш,
Анна-Бел!
Късно е вече
за обич.
А за раздяла
рано.
Анна-Бел!…
Пролетта –
мина-замина.
Над Злато поле
ситен
дъжд
все ръми.
Гасне бавно
по нас
светлината.
Анна-Бел…
1998г.
СЪНИЩА
На Христо Цанев
1.
Сена край Париж.
Тихо е.
Тихо.
…толкова зими
отминаха!
Тихо е.
Тихо.
Неизбежна безкрайност
в мойта усмивка
умира…
Къде е последната
спирка
от която съм тръгнал?
Нежна смърт
кой обещава?
Тихо е.
Тихо.
Сена сънувам.
Вечно далечна.
И я рисувам.
2.
В синьо виолетовите
очи
на Париж
потъвам.
Потъвам…
Над Сена
избухват
светкавици –
спасяват ме
от тихото давяне.
3.
Сена
край Париж –
парче
от земя,
небето
да се оглежда.
1998г.