„Годините отнемат всичко, но не и любовта”
Някой ден ще остареем
ще загубим блясъка в очите си
някой ден ще погрознеем
ще загубим всяка от мечтите си.
Някой ден ще остареем
ще забравим кои сме и кои сме били
някой ден ще оглупеем
ще забравим кога сме живели и кога сме се родили.
Някой ден ще остареем
ще тъгуваме, че сме останали сами на света
някой ден ще проумеем,
че годините отнемат всичко, но не и любовта.
„Животът между редовете и болката, която ни кара да се чувстваме живи”
Аз знам, че живата река на дните
изтича бързо през ръцете непокорни
и смисълът се губи някъде в мъглите
на спомените нещастно безпризорни.
Аз знам, че болката утихва нощем,
когато сънищата я притиснат във ръце
и тътенът в сърцето безпощадно мощен
на сутринта е неспособен да я спре.
„Животът между редовете и болката, която ни кара да се чувстваме живи”
Аз знам, че живата река на дните
изтича бързо през ръцете непокорни
и смисълът се губи някъде в мъглите
на спомените нещастно безпризорни.
Аз знам, че болката утихва нощем,
когато сънищата я притиснат във ръце
и тътенът в сърцето безпощадно мощен
на сутринта е неспособен да я спре.
„Контури, траектории
и безвъзвратно изгубените мигове на младостта”
Завръщането като спомен жив
като спомен за нея, вечността
вечността, нарисувана с молив
черно-бели контури от младостта.
Изгубването като присъда и съдба
като трепет по отминала любов
любов останала във младостта
неизвървени стъпки по пътя нов.
Намирането като края на история
като непонятен полъх на дива красота
красота на житейска траектория
безвъзвратно отдалечаваща от младостта.
„Не си отивай, щастие”
Не си отивай, щастие
имаме недовършена работа с тебе
не си отивай, щастие
кой ще ни върне изгубеното време.
Не си отивай, щастие
невъзможно е без теб да се живее
не си отивай, щастие
нека те пожъне всеки, който те посее.
Не си отивай, щастие
не позволявай нищо да те скрие
не си отивай, щастие
докато сърцето има още за какво да бие.
„Някой ден”
Някой ден ще се обичаме
и ще намерим сили да простим
някой ден ще спрем да тичаме,
за да можем да вървим.
Някой ден ще се изгубим,
за да можем да намерим любовта
някой ден безумно ще се влюбим
и ще победим смъртта.
„По следите на немите копнежи”
Животът е пътуване.
Към края.
Към нищото.
Към вечността.
Към ада.
Към рая.
Трябва ли някакви да бъдем?
Ще има ли кой да съдим?
За грешките.
За нашите.
За чуждите.
Човешките.
Дали ще съумеем да обичаме?
И кой ли ще обичаме?
А себе си?
Дали ще мразим?
И кой ще ни обича?
Другите?
Дали ще бягаме или ще се влачим?
Ще се смеем ли или ще плачем?
Ще плуваме ли или ще се удавим?
Ще помним ли или ще забравим?
Дали ще можем за нещо да се хванем?
Дали ще тръгнем или ще останем?
Дали ще изживеем дните отредени?
Дали ще заспим от щастието уморени?
Колко сенки ще изгубим?
Колко думи няма да кажем?
Колко пъти ще се влюбим?
И себе си колко пъти ще накажем?
Сълзите ни ще светят като океани
страховете ни ще бягат по лицата ни
ще лекуваме едните с други рани
ще крием себе си, дълбоко във делата ни.
Ще се борим с безкрайността на дните
като вятър подухващ жълтите листа
ще изгубим част от себе си в лъжите
като войници, паднали в безсмислена война.
Ще изгубим всичко, ще останем дори и без куплети
ще се втурнем в абсурдни стремежи
и без значение дали ще бъдем Монтеки или Капулети
ще вървим по пътя на немите копнежи.
„Послание за живот”
Вървя към края на дните уморени
намерил смисъла, но изгубил всичко друго
дори и слънцето в клепачите сломени
уморено отразява се в мечтите изхабени.
Летя през времето на живота непонятно сложен
търся нишката, която свързва всички кадри
вечността е пропаст, пред която си нищожен
и понякога се питаш дали животът е възможен.
Вървя по изпепелени копнежи и разбити мечти
апокалипсисът на цял един живот
безмълвни блянове и спомени, напоени със сълзи
умираме самотни, като падащи звезди.
Летя в пространство, в което не ще те срещна
а и едва ли бих познал лицето ти в този мрак
но кой съм аз да казвам, че любовта е грешна
смъртта ще сложи край на болката ни смешна.
“Човечност”
Изгубихме вярата в доброто
изгубихме пътя си към рая
намерихме утеха във злото
намерихме на истината края.
Изгубихме надежда за спасение
изгубихме любов за цяла вечност
намерихме за всяка болка решение
но не намерихме в себе си човечност.