Днес, когато света се тресе от клюки, интриги, болести и болни души, когато царува с разединението и разпад в обществата ще Ви срешна с едни млад мъж, на 22 години, които струи светлина. И този млад човек не я пази само за себе си, а щедро я раздава и разптъсква. Днес ще си говорим със слънчевия Димитър Драганов, който вярва в доброто, и в хората, вярва, че думите са феномен с голяма сила и мечате за една слънчева, ведра и силна България.

Димитър Драганов е част от Конфедерацията на българските писатели. Ето и какво разкива той за неговия пъстър и светъл свят:

• Здравейте, бихте ли се представили за нашите читатели…
• Здравейте! Нека да направя своя опит да Ви се представя и да Ви доближа до измеренията на личността си, скъпи читатели и скъпи смели мечтатели, способни да покоряват нечувани хоризонти, граничещи изключително често и с рамките на невъзможното! Казвам се Димитър Драганов и съм родом от град Стралджа. Завърших средното си образование в СУ „П. К. Яворов“ в родния си град, където положих моралните основи на личността си. Когато бях на крехката възраст 10 години, вдъхнах живот на своята поезия – пъстроцветната магия, която ме прави щастлив и ми помага да повярвам, че целият свят е едно красиво и безбрежно измерение. С течение на времето поезията стана моят най-добър и верен приятел, с когото и до ден днешен се намираме в прекрасни, хармонични отношения.
  На 22 години и към момента изучавам специалността „Психология“ във Великотърновския университет. Спрямо нея бих обобщил с увереност, че непрекъснато ми предоставя ценно, актуално и задълбочено познание за механизмите на функциониране на човешката психика. В свободното си време обичам да чета, да пиша стихове, да излизам с приятели, да слушам музика, да спортувам, да съзерцавам природата и да фотографирам нейните променливи настроения. Искрено вярвам в доброто у хората, знам кой съм, какво мога и накъде вървя. Моят любим девиз, който винаги ми помага да се изправям и да продължавам напред, е: „Обстоятелствата са добри оправдания, но животът е по-скоро избор!“. Той е изписан на корицата на първата ми стихосбирка със заглавие „Моят глас“, която излезе от печат през месец юни на миналата година, а представянето ѝ се състоя на 9 юли в сградата на училището ми в Стралджа. В нея се представям накратко със следното стихотворение:

Обичащ Димитър
Аз пораснах в години нелеки
и в проблеми успях да порасна.
От дилеми изграждах пътеки,
от тъгата – словата прекрасни.

Аз изгубих и много спечелих.
Аз се лутах – самотен, уплашен.
Аз съзрях и утеха намерих –
щом простих на живота ни страшен.

Аз обичах момичета – много.
Днес жените обичам – безкрайно.
Не подхождам към никоя строго
и не ползвам словата омайни.

Аз обичам усмивки да има…
Много често наричат ме хитър
на шега. Аз съм лято и зима.
Аз съм просто обичащ Димитър.

– С какво се занимава в съвременна България един млад мъж на 22 години?

• В съвременна България един млад мъж на 22 години с отдаденост се занимава с творене на поезия и проза, старателно се обучава, за да бъде полезен с натрупаните си знания и умения след време на обществото, от което е част, както и всекидневно се бори за опазване и предаване напред на онези малки моменти от битието, които го правят голямо и цялостно. Този млад мъж вижда изключително добре посоката на пътя, по който върви, и не се страхува да крачи смело напред по него, макар и понякога да се измаря от прекалено динамичното движение, по време на което срещаните трудности като че ли стават прекалено много и го притискат. Но въпреки тях той продължава – смел, изплашен, силен, слаб, вдъхновен, устремен, щастлив, тъжен; реален… Обича живота и се държи с останалите по любезен и мил начин. Мечтите му го движат активно напред.
  – Господин Драганов, удобно ли се чувствате в Конфедерацията на българските писатели?
  – Конфедерацията на българските писатели е културен център с ключово значение за планомерното развитие на литературните заложби на множество автори от цялата страна, които се срещат на живо, обменят ценен опит, дискутират идеи и заедно реализират редица творчески проекти, раздвижвайки бурно пластовете на духовния живот в България. Радвам се, че през изминалата 2021 година успях да стана част от Конфедерацията на българските писатели, защото това неимоверно много ми помага да се развивам като поет, позициониран в атмосфера на мисловна и сетивна споделеност, в която придобивам от опита на други личности в тази област в хода на нашата съвместна интеракция.
  – Автор сте на две стихосбирки, едната от която е „Моят глас“. Господин Драганов, какво искате да кажете с вашия глас на читателите?
   – Както вече споменах, първата ми стихосбирка „Моят глас“ излезе от печат през месец юни на изминалата година, като неин редактор бе господин Станислав Марашки от Конфедерацията на българските писатели, а за оформлението на корицата се погрижи моят добър приятел Денислав Петров, който ми е и колега от специалността психология във Великотърновския университет. Това, което искам да кажа с моя глас на читателите, е, че в съвремието всеки от нас има какво да каже, покаже и докаже, а неговият глас е безценен и трябва да бъде чут от останалите. Също така искам да им напомня, че обстоятелствата са добри оправдания, но животът е по-скоро избор – което е изписано и на задната корица на дебютната ми стихосбирка. Хората притежават огромна вътрешна сила. Огромната вътрешна сила, която притежават, е тази, която ги отличава и прави неповторими.

  – Позволете ми да ви попитам какъв е портретът на живота?
  – Портретът на живота е цветен, замечтан, устремен напред, щастлив! А както пише и госпожа Ивелина Цветкова, редактор на книгата: „ ….„Портрет на живота“ ни подсказва, че всеки в един или друг момент е изправен пред избор, а когато сме на кръстопът, изплашени и сами с тъгата си, винаги можем да открием сами верния път, този към сърцето и добрите дела.“ Всеки ден се опитвам да държа уверено четката и да го рисувам с изборите и решенията си. Със спокойно и чисто сърце мога да кажа, че засега ми се получава.
       – Вярвате ли в силата на думите?      
  – Вярвам неимоверно много в силата на думите, които за мен са същински феномен! Както казва и българската поетеса Ели Видева: „Думата е оръжие, което трябва да се пипа внимателно“. Използвайки думата, можеш да разрушиш човек, но и да го… възродиш… Както вече посочих – думата за мен е същински феномен, причудлив като Ниагарския водопад и притихнал като море през топла лятна нощ.
  – Бихте ли подарили един стих на нашите читатели?
  – С усмивка, топлина, любов и грижа подарявам на Вашите читатели следния мой стих:

Вяра в Човека
Когато падаш ти в тъга и чезнеш в шеметна умора,
вдигнѝ глава над пепелта и знай, че нейде има хора,
които мислят си за теб и в късни нощи те сънуват.
Дори сънят им да е блед, в света си цветно те рисуват.

Когато нямаш светлина и сякаш мракът те поглъща,
подай ръка! Ще те спася, когато всеки се обръща!
Познато чувство ми е то – да няма никой в тъмнината,
да тичаш в огнено кълбо и да трепериш в самотата.

Намерил своето гнездо – навярно ти ще се отпуснеш.
Разперил слънчево добро, в сърцето някой ще допуснеш.
Човек с човек красѝ света и дните както повеляват,
любов, дете и в старостта косите славно побеляват.

Когато плачеш, ще съм там и двама с теб ще се изправим!
В очи ще грее буен плам! Да плачем, май не ни се нрави?
Когато луташ се в студа и даже давиш се наплитко,
помнѝ, че има топлина – и тя е в твоя верен Митко!
– И като за финал не мога да не попитам един млад човек, в каква България искате да живеете?
– Искам да живея в България, в която царува сплотеността между хората, заедността, сърдечната помощ и приятелската ръка, подадена навреме към другия, когато той се намира в своята най-тежка беда и е изпаднал в собствената си емоционална бездна; една България, в която сърдечно се оценяват малките детайли – усмихнатите и весели деца в парка, прегърнатите старци, вървящи на фона на залеза и отличаващи се ярко в градската забързаност, котетата, които се умилкват на случайните минувачи, изгревът, залезът, любовта и романтичното себеотдаване. Искам да живея в такава България и всеки ден полагам усилия, за да допринеса за осъществяването на добрите времена в нея за всички нас, защото… животът е по-скоро избор.
Да направим добрия избор!

Яница Станчева