Роден в сградата на улица „Шейново“ на 28.08.1959 година…
„Беше много шумно там вътре : комшиите отляво и отдясно ревяха за туй-онуй , а близките им по кръв допълваха с възклицания поп-рок изпълненията ,аз пък чаках да се измъкна на нечии ръце, че ми се живееше и работа ме чакаше. Проходих. Изначалното при мен бяха детските приказки и старото черно немско пиано. На него чух първите си изсвирени ноти. После , с годините млади ,многото книги влязоха в отворената ми духовност. Много различни теми , като младеж са ме вълнували ….Като се включи анатомията человеческа, всякакъв вид животински свят и неговото амплоа , разбира се и неудържимото искане „да го пипна “ , гарнирано в последствие с ужилвания, ухапвания…Така навлизах напред през процепите на българското битие. Редовно ожулени колена и скъсани нови гуменки :). На стената ми се показваха „свещени“ рими, е, първоначално бяха с актуална насоченост към детето-аз : „Вайка се горката майчица. Охка, пъшка от зори и блести сълзица в крайчеца на очите й добри. Ах, Игнат не знае глад, ах, злояд е наш Игнат…“ Бях злояд. После – 1977 = първата китара – уха! Денонощно творчество, шаржове, импровизации, задължително в помощ се купи и първият касетофон „Унитра“. Е, много скоро започнаха да ме викат да озвучавам приятелски събирания…1984 година придобих 3-та категория артист-оркестрант и заработих потомствено с китара и хармоники из София, но стартът беше в Златица и Пирдоп. После дойдоха купища стихове от родните творци, раждаха се мои бебета в рима и приятели добри стимулираха процеса на творческо и клетъчно възмъжаване…Два опита за кандидатстване в Консерваторията – не съжалявам, че не се получи…В един момент на голямата тетрадка, с молив , се нанизаха към 120 стиха…Бях горд като татко с тях . Пробвах ги направо в СББ . 1985 – Ботевград – член на клуба на културните дейци , ръководител на ВИС към СХК – завод за тапети…Господ-Бог изля реките от манна върху ми…Точно 12 месеца. Озвучавах пантомимата на приятел-ръководеше школа ,ученик на Вельо Горанов…Боже, благодаря ти за всичко ! После период свирене в ресторантите на София , после Руския културен клуб солова акция с Окуджава и Висоцки , о,бардове…о, честь вам ! После период работа с колоритния Теодор Михайлов – поет, писател, преводач , бард по своему , та с него свирехме дует под прозорците на Лили Иванова на ул.“Оборище“ в клуб…Е, следват 13 години работа в музикалния бизнес в столицата , свиренето започна да намалява след един момент, когато се роди механичното озвучаване , а аз бях с една дебела папка репертоар от всякакви песни. Продадох цялото оборудване и си оставих една китара, хармониките, думите и желанието за нещо различно от стадното…Овен ли съм с рогата напред ?….Не ! Дева съм – Жив е животът…!“
Живее и работи в гр. Враца.
Автор на много стихотворения, някой от тях публикувани в сайта „Поетична дъга“, други станали на песни, публикува анекдоти в хумористични издания.