Дими Борисова зарадва приятелите си с две награди за поезия. Поливалентната авторка от Силистра,която е член на Управителния съвет на КБП, беше номинирана в челната десетка на литературния конкурс „Литеротопия“на сайта за нова българска литература „Буквите“. Отличието е дефинирано като „Номинация „Специална награда“, Първи национален конкурс „Литеротопия“- 2026 и е присъдено за творба, която пресъздава неспокойната атмосфера, доловима още в първата книга от недописаната и поредица „Сама по пътя“. Борисова получи първа награда в раздел „Литературно творчество“ и от поредното издание на Националния литературен конкурс „Аз имам дарба“, проведен традиционно в Бургас, където журито беше впечатлено от нейното стихотворение „21 век“.
Дими БОРИСОВА
ГРЕШНИЦА
По забраненото аз все залитах,
но днес признавам смъртния си грях:
сама жена с едно крило опитвах
да се преборя и почти успях!
С протегнати ръце, юмруци свила,
в съня си бях разпъвана на кръст.
По мрамора смълчан, любов стаила,
безшумно стъпвах аз като на пръст.
Нощта прикриваше делата мои,
развяла звездно знаме над света.
И спяха хора в своите покои
сред град, притихнал в сляпа пустота.
С трофеи от пътуване се връщах,
прегърнала ги във възторжен час..
Достъпните успехи аз отвръщах,
че тяхната платеност мразех аз.
Привикнала на сол и вкус отровен
в блюдото ми, ала и в мисълта.
На лед си лягах в полумрак гробовен,
но пламък бе за мене любовта.
Окови дрънках в тишина мъртвешка.
Изкачвах върхове и планини.
С веригите врати громях без грешка
и спусках се в опасни дълбини.
Избирах си пътеки тесни, кози.
На гръб пренасях всяка планина.
Бодяха ме бодли на бели рози,
но моят грях бе в друга ширина.
Защо пълзях ли, Господи, нагоре ?
Да те сразя мечтата моя бе.
Духът ми искаше да те събори
и да ограби твоето небе.
Копнеех всичките блага да грабна,
но прикова ме твоят гневен вик:.
– Не трябва да си толкоз много жадна!
И аз уплашено притихнах в миг.
Тогава ято от грабливи птици
богатствата ми тленни разпиля.
Усмихнах се с посърнали зеници.
Животът скърши моите крила.
Сега се лутам в есента житейска
с едно крило, осъдена за грях.
И моля се за милостта библейска,
окъпана в надежден тъжен прах…
Дими Борисова
Свързани
