БАЛАДА ЗА ВЛЮБЕНАТА РУСАЛКА

 

Живели безгрижно вдън морските пазви

в подводния свят, с водорасли отрупан

пленително нежни и кръшни русалки

с гердани от мидени бели черупки.

В косите си носели китки коралови

и пеели в хор със звънливи гласчета,

танцували валс със сребристи опашки

сред рибни пасажи в страхотни разцветки.

 

Не щеш ли, на дъно

най-грациозната

намерила статуя на чуден момък.

Окичила с нея дома си подводен.

А всъщност моделът бил царски потомък

и тази изваяна мраморна склуптура

красяла носа на внушителен кораб,

но се изгубила по време на буря.

 

И същото бедствие изведнъж се повторило-

настигнат бил корабът с царски моряци-

заедно с принца

от морска стихия,

сплотили се всички пред тая опасност,

но паднал зад борда дофинът-куражлия.

 

Русалката в тоя миг била наблизо

следяла тревожно борбата неравна

на екипажа с морето капризно.

Поела навреме храбреца припаднал

и мигом познала го…… съият момък,

комуто – от мрамор – с възторг се любувала!

Сега го държала в ръце ….тъй безопощен

товар скъпоценене в морето бошуващо….

 

 

Доплувала с рицаря на сърцето си влюбено

до брега

и оставяйки го там, се вричала

да стане – каквото това да и струва

като другите ходещи земни момичета.

 

Не можела вече да живее без принца

и искала всеки ден да го вижда.

Но за да смени опашката рибешка

с нозе,

тя направила фатален избор:

безмилостна морска магьосница взела

гласа и звънлив

и я оставила няма,

и също при всяка една стъпка земна

в ходилата си чувствала болка голяма.

 

На тази цена романтичката клета

склонила

и най-сетне сбъднала бляна си

да има две пъргави стройни крачета –

защото от обич към принца горяла.

 

Намерил я той на брега на морето

и трогнат от нейният чар удивителен,

въвел я в палатите царски, където

облекли я в дерехи брокатено-свилени.

 

Била с произход неизвестен, неопитна,

безсловесна и плаха,

но в принца се вслушвали-

в царския двор и отдавали почит

и хвалели милото и простодушие.

 

Докато с принца девойката тичала

по алеите,

или в безмълвни разходки –

с поглед му казвала, че го обича,

но не познавала женските уловки….

 

Отлитнал вълшебният сън безвъзвратно.

Дошло време за избор на годеница.

Довели на принца невеста най-знатна

от царско потекло, пък и хубавица.

 

Застягали в двора венчавка епична.

Не подозирали скритата драма

на тъжното мълчаливо момиче.

А имало начин да бъде избрана:

 

ако до сватбата-

според прокобата –

премахне с ръцете си свойта съперница.

Но не таила русалката злоба,

ревност и завист

И се пожертвала..

 

Вместо безчестна любов и добруване,

приела смирено участта си страгична –

в морска пяна стопила се,

а на сбогуване

погалила нежно нозете на принца…..

 

ЖАНА Д`АРК – ОРЛЕАНСКАТА ИЗБРАНИЦА

 

Невежа девойка от село затънтено

Бог предузнава за подвиг велик –

войска да предвожда в сражения кървави

във век на раздори, вражди и войни.

 

Сам френският крал

неспособен да брани

земите си,

вслушва се в тая мома.

Макар и неопитна –

той й възлага

с нашественик мощен да води война.

 

И стиснала меч

в нежно-бяла десница,

с доспехи железни на крехки плещи,

възседнала кон

Жана – воин-девица –

врага чуждоземен победно громи.

 

Пред нейната мъдрост митична

и храброст

калените бранници кланят глави,

селяци признателни я благославят

за освободените свои земи.

Но псета безродни

ръмжат зад гърба й

и рой лешояди църковни кръжат –

в предателски заговор

пъклен

с врага й

капан вероломен за Жана коват.

 

Калената в битки девойка прославена,

посрещана в цялото кралство с възторг –

пред съд

като вещица зла е изправена

в призрачен средновековен затвор.

 

 

Безчестен страхливец оказва се кралят

и вкопчен единствено в своя престол,

без жал

героинята легендарна

загърбва

и се покрива с позор.

 

Продажни свещеници

с власт инквизиторска –

демонско сборище – мрежи плетат

в сумрачни ъгли на подземия змийски,

за дръзката дева – на Франция страж.

 

Макар и невинна – очаква я клада,

какво, че спасила е род и земя –

на смърт мъченическа

в яростни пламъци

я пращат палачите – жертвен курбан.

 

Сред пушеци гъсти

девицата клета

към Бог

с пронизителни вопли пищи,

поглъща я дивата паст

нажежена

на огъня, който свирепо пращи…

 

Не знам как приета е след туй

от Бога –

дали наградил я е

или порицал –

но свидната си Орлеанска икона

народът с блестящ ореол увенчал.

Е З О П

 

В дълбоките бразди на древността

живял Езоп –

мъдрецът самоук

и баснотворец духовит.

Макар да бил безправен

и необразован роб,

от острия му ум се смайвал древният елит.

 

Житейската му диря е изгубена в прахта

на храмове езически, колиби и дворци –

но хиляди години и преди,

и след Христа

легендата за него оживява и гласи,

че истината бранел

и жадувал свобода,

която придобил,

защото се обхождал с чест.

Но жалел за обречените – роби по съдба –

макар че, казват, служел

на самия царствен Крез.

 

Размирната мълва

за непокорния му дух

не давала покой на тираничните жреци,

господствали от века.

А Езоп посявал бунт

сред простолюдието

с дързък пиперлив език.

 

Осмивал безпощадно сатирикът всепризнат –

жреците самозвани,

мракобесната им власт,

безстрашно развенчавал мъртвите им богове.

А мрачното съсловие настръхвало от бяс,

че дрипльо без произход знатен

дръзва да вмени

безчестие на култа им, сковал от векове –

с измами вероломни, шарлатанство и злини –

безброй сърца страхливи

и неуки умове.

 

Настръхнали със злост фанатизираната тълпа

безумци,

за чието благо борил се Езоп,

повлекли го невежите към стръмна канара

и – запокитен в бездната –

намерил своя гроб.

След векове заключил

просветлен евангелист,

че мъдростта хаби се

сред злодейски умове:

„Не давайте съкровища на кучетата зли

и бисери не хвърляйте на калните свине,

защото благородството ви

ще ги настърви.“

 

Не ще приеме скотът в дар

духовни плодове.

 

СПОДЕЛЕНО С „КИТИ“

                                                                                  /В памет на Ане Франк/

 

Сред окупирания град

в потайна къща

безшумно преживяват бледи хора –

като пленени в клетка

птици тъжни.

(Годината – четиридесет и втора.)

Нащрек –

като преследвани от призрак,

сковани от нелепа анонимност –

живота си с неистов страх укриват

(ако с живот кошмарът им сравним е).

 

Сред тях будува неспокойно птиче

с очи големи, умни и красиви –

изящно и мечтателно момиче,

изляло чувства в дневник

с име „Кити“.

Там, в клетката,

се случва малко чудо

като в старинна приказка

вълшебна –

момичето за пръв път е целунато

от своя принц –

и с „Кити“ го споделя.

 

Навън е Ад…

„Кафява чума“ броди

подобно звяр от ера допотопна,

премазва вцепенените народи

и с кръвожаден марш

посява морги…

 

А в клетката на скупченото ято,

потънало в мъчителна тревога,

цъфти любов

ухаеща на лято

и влюбените реят дух свободен.

Момичето и принцът влад мечтаят

за бъдеще спокойно и щастливо,

препълнената с хора тясна стая

е царството им –

светло и красиво.

 

В килията минават две години,

под сянка на обреченост –

но вяра,

кураж и обич

в дневника си „Кити“

сърцатото момиче изповядва.

Поела с любовта си като с факел

към извор на възторжени надежди –

в самото гърло дяволско на Мрака

излива с шепи романтична нежност…

 

Внезапно черна участ връхлетява

закътаното ято плахи птици –

презрян лакей коварно ги предава

и сграбчват ги безмилостни убийци.

Сред моргите на Ада попилени,

като свещици восъчни угасват

момичето и принцът

разделени…

А клетката им тъжна

опустява…

Остава „Кити“,

стъпкана без жалост

в краката на палачи безпощадни –

спасила спомен за тревожна младост

в прегръдките си, напоени с тайни.

 

Споделяни пред дните на кошмари

в тетрадката на крехка мъченица,

почудо оживяват мемоарите

за храбростта й –

в Ада

да обича…

ПИСМО ДО СЪВЕСТИН

 

                                                                       на Съвестин Деянов

                                                                       /изчезнал безследно на 06.05.1997 г./

 

 

Изминаха петнадесет години

/как неусетно дните си летят!/

откакто ти излезе, Съвестине,

да поиграеш за последен път.

 

Животът в твоя бащин дом застина

в часа на връхлетялата беда

в далечния Гергьовден, Съвестине,

белязан със злочестия курбан.

 

Загубва се печалната ти диря

като мънисто

в детската игра

и сякаш си отлитнал, Съвестине,

към тайнствена планета по-добра.

 

След теб се сгромолясахалавини

и зейна кратер от човешка скръб –

мнозина като тебе, Съвестине,

изчезнали са…

като в страшен сън!…

През огън мъченически премина

баща ти, който търси те до днес,

защото ти му липсваш, Съвестине -но няма ни следа от теб, ни вест.

 

Разнищваха гадатели лъжливи

съдбата ти

с нечист рекламен шум,

но никой не разгърна, Съвестине,

завесата над тъмния ти друм.

 

И медиите в първите години

с прискърбен тон

за теб тръбиха в хор,

но вече хит не си им, Съвестине,

и казусът е в задния им двор.

 

А институции…?

Нима ги има?!

Дали на тях разчита някой днес!

За властите си пешка, Съвестине,

а жертвата ти – дребен инцидент.

 

Връстниците ти са младежи силни,

увлечени в житейския въртоп,

а ти си все на осем, Съвестине,

на снимката с летящия балон.

 

От нея умолително се взират

големите ти питащи очи –

като безмълвен укор, Съвестине,

за туй, че доброСЪВЕСТНО

мълчим.

 

Каква прокоба стигна те –

невинен

да плащаш дан за чужди грехове?

Горчивата ти участ, Съвестине,

чия ли гузна СЪВЕСТ днес гризе?

ОБЛАЦИ И ТИНЯ

                               „Аз съм обсебен от музиката.

                               Тя е вътре в мен.“

/ В. А. Моцарт/

 

пропуква се облак…среднощна минута се сепва

и руква от пукнатината поток многострунен

небесни мелодии…

хор серафимов отеква

вълшебни криле младенеца-избранник разсънват

белязан е геният с мощ не познава развала

не хваща ръжда не топи се от слънце и огън

скрепен като феникс и сфинкс върху ствола на славата

загадъчен код на безсмъртие носи от Бога

расте Амадеус любимецът на небесата

могъщата дарба у него узрява отрано

диктуват му ангели ноти за чудни сонати

докато връстниците негови с кукли играят

приемат го кралски особи в Париж и Виена

Венеция Лондон Бавария Рим и Милано

с размах триумфира по всички изискани сцени

барокови опери крехкият маестро създава

божествена музика лее духът му витален

клавиши трептят изпод пръстите му като живи

с пианото в бляскав тандем виртуозно играе

без смут неувереност нàпъни страх колебливост

където е Бог

там и дяволът мята копита

със зейнал в гърдите си ад от клокочеща ревност

високо е Моцарт

сред облаци с ангели скита

душата му прелетна ваяна с обич неземна

но няма пощада у демона у Салиери

и няма смиреност пред светлата дарба от Бога

под яркото слънце в безсилие тъмно трепери

и в мрачната бездна зачева кроежи убоги

невинен е геният къпе се в щедрост и радост

в такъв океан се зачеват творбите велики

талантът е мантия звездна сияние златно

но пъклена мерзост поражда у хора безлики

коварно системно без жал настървено жестоко

обсебен от ярост безумна и пагубна завист

копае

на Моцарт витаещ в ефирен свят

гроба

превърнат в змия Салиери зад маска лукава

от зла нетърпимост в чудовищна клада подпален

кръжи над Амадеус с глад на вампир в тъмнината

зловещо мъчително в блатото бавно го сваля

макар че и там продължава да свети звездата

което от Бог е дарено безсмъртно остава

не може Божествен печат да изтрие палачът

но между безсмъртие и жизнен полет

смъртта е

натам Салиери с омраза съперника влачи

потъва в мизерия Моцарт и здравето губи

в разцвета си смазан с интриги и бавна отрова

не стихва бесът страшен докато не го погубва

натиква го в тинята без да се знае и гробът му

ликува злорадството в сянката но е напразно

искрящ ореол над покойния гений изгрява

с елей чудотворен Избраните Бог е помазал

дори след смъртта да блестят в небосклона на славата…

 

НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА

в памет на Христо Смирненски

 

Едно възторжено момче се ражда

в око на ураган,

в преломно време.

Духът му млад е, преизпълнен с жажда

за висини –

но го връхлита бреме.

 

Изваян от камбанени копнежи,

стъписва се пред хорските неволи.

В гръдта му уязвима и изнежена

нелепо впива се коварна болест.

 

Звездата на младежа романтичен,

избухнала над пътя му отрано,

изгрява в небосклона поетичен

с пленително сияен, буен пламък.

 

Войни и революции се вплитат

на времето в снагата обгорена,

историята тласкат и помитат

по кървава, разбунена арена.

 

Поетът млад – с надежди светли пълен,

приветства всяка кауза правдива,

за свят пробуден,

изпълнен с обич щедра

в дни щастливи.

 

Сърцето му е горестно и скръбно

заради злата участ на страдалците,

обречени на пагубна оскъдност –

на болест, нищета и труд нерадостен.

 

Затрогва го съдбата незавидна

на уличната блудница злочеста,

на плахата цветарка в робска примка,

на стареца с цигулката до моста.

 

Младежът търси в миналото славно

и в древните легенди героични

достоен пример за борба неравна

с тиранството,

за подвиг и величие.

 

Припомня как в Помпей развратът свършва

под лавата на гневния Везувий,

как гладиаторският бунт завършва

с разгром,

но увенчава се с безсмъртие.

 

 

На Прометей как мрачната присъда –

над бездната да висне във окови –

не го сломява,

векове пребъдва

дареният от него ярък огън.

 

Куплети недовършени очакват

поетът вдъхновен да ги извая,

но Гостенката Жълта го причаква

и гибелно повлича го към края…

 

На двадесет и четири години

започва той поредната поема,

надявайки се болестта да мине…

/Надеждата умирала последна./

Н Е Р О Н И А Д А

                                                                                 /След мен – и потоп!…

                                                                                                             Нерон/

Тирани – чудовища

в желязна империя

един подир друг в мрачен строй се редят –

след Август Октавиан

звярът Тиберий;

Калигула с коня си в Римския сенат;

безличният Клавдий в скандал с Месалина,

екзекутирана заради разврат…

Но злото не свършва дотук –

Агрипина

го впримчва в кръвосмесителен брак.

Безпаметно блудна,

безскрупулно властна,

вдовица на Гнея –

сина им Нерон

пробутва на Клавдий в играта опасна –

да го направи наследник на трон.

Осиновен

и без време приел пълнолетие,

13 – годишен вече е претендент,

но мама го свързва с Октавия, щерката –

леля му, ама е Клавдиев зет.

Защо ти е, Клавдий, сега Агрипина?

Мъжете пред блясъка ти се топят.

Я с гъбен „деликатес“ премахни го –

без туй ти е чичо, досаден дъртак.

Остава Британик по пътя към трона,

син Месалинин и Клавдиева кръв,

по право наследник напред от Нерона –

затуй преждевременно стига го смърт.

„Чисто“ е. Най-сетне! Нерон – император.

Рим е в краката му. Носи златен венец.

Ликувай, „вдовице“, постигна мечтата си,

макар и коварно, без съвест и чест.

Но вече покварен, бездушен, разюздан,

синът й се впуска в перверзен живот –

тълпите със зрелища диви подбужда

и с хляб ги пресища.

„След мен – и потоп!“

Певец и артист – самовлюбен палячо –

устройва спектакли, изпада в екстаз;

текат разточителни фестивали,

„Неронии“,

оргии –

без мярка, с размах.

Отнема Попея, съпруга Отонова –

сяда охотно на трона и тя,

пак вихрят се оргии,

сиреч купони –

пълчища безделници в море от разврат.

Опитва се да го лъсти Агрипина –

сина си скандален, да стегне юзди

по майчина воля –

но тя е безсилна,

създала е звяр и такъв ще търпи.

Не иска той никой да го контролира

в безумния негов пишман маратон,

та майка му – родната – екзекутират

палачи, изпратени в нейния дом.

Отива си Бур, преданият наставник,

от странно внезапна, загадъчна смърт.

Сенека напуска двореца, отчаян

от нрава на своя възпитаник луд.

Остава край трона му без конкуренция

порочният, алчен подлец Тигелин.

Скроява се заговор, но безуспешен –

Нерон сякаш демон е

неуязвим.

Присъдата – заповед за „самоубийство“

застига Октавия, поета Лукан,

мъдреца Сенека;

а екзекутираните

заливат с реки от кръв злия тиран.

Накрая подпалва града безпардонно,

превръща го в огнен ад, в пепел и дим,

да може да сбъдне прищявка фриволна –

дворец златен, вдитнат в сърцето на Рим.

За плана му пъклен плащат християните –

избиват ги зверски без съд и без ред.

С невинните извергът див оправдава

престъпното дело на своите ръце.

Разпъват и Петър с главата надолу –

апостол Исусов, светия, пророк –

презира палачът Свещеното Слово,

защото самият се смята за бог.

Но ето, че идва и краят безславен

на ексцентричния клоун Нерон –

побягва от рим, застрашен от разправа,

без титла,

зарязан от всички,

без трон.

Подобно на многото негови жертви,

тиранът в оставка пробожда се сам.

„Какъв артист губи светът!“ – за последно

извиква, оплаквайки своя талант…

Каквото повикало, туй се обадило.

Всичко се връща,

щом в кръг се върти.

По твоя вина ако някой пострада –

един ден така ще пострадаш и ти.

ОКТОМВРИ

„Преди да разговаряме за властта,

трябва да завземем самата власт.“

(В. И. Ленин)

 

отмерено

точи се речно туловище шир Симбирск сняг

пълноводие бряг преливаща Волга Володя залива се в смях…

школà ученици мужици бурлаци чиновници поданици

царщина Рус необят несмущаван застой…детинство заслон

ефимерен балон

бесило!

размирно котило Саша на 19 мъртвило зла екзекуция

висва опората между небе и земя блъсък неистов в гърдата

в младостта братко мой неподвластен герой пропукан рай

почернява смехът болка до вопъл…

РАЗПЛАТА!

кълна се в живота в смъртта в яростта си ще рухне

над гроба ти тронът и с него палачът майко Русия

ще превия

гръбнака на царството няма Бог не ще има цар

царедворци царица династии

никой

грачат демони на възмездието

първо власт

после мъст

Романов

самодържец ще проси пощада

горко му ще страда…боли до агония

Какво да се прави?

прокарва се пътят в гора от идеи спорове сборове

дебати учения философски течения

Чернишевски Маркс марксисти

идеалисти интернационалисти ревизионисти

академици студенти

дисиденти агенти Питер Цюрих Париж Сибир Шушенское

заточение безшумна сватба с Надежда търпение…

верблюд в пустинята…

чака разплатата в мрака на майчица Рус фикс-идея

тлее въглен в преспите…

трудове

очерци сборници теории фантасмагории

емиграция Мюнхен Лондон Женева Галиция Крупская

Инес Арман кратък роман Мартов Троцки Плеханов

кръгове партии коалиции фракции фракционери редакции

„Искра“ „Пролетарий“ „Правда“ призиви отзиви

инструкции

конспирации партизанщини мимикрии

аноними акроними псевдоними Илин Ленин

глад

повсеместен война мор умора брожение настъпва Ленин

стъпва по Мартов Плеханов Бухарин Богданов Троцки

шахматни ходове пешки по пътя към царя напред

комитет коминтерн съвети съюзи разпади маневри

рокади манипулации тактики машинации ЦЕЛТА

ОПРАВДАВА СРЕДСТВАТА хватки лакти

нокти боричкане спъване с крак КРАЧКА НАПРЕД

ДВЕ НАЗАД но се скъсява дистанцията хладнокръвие

вие паметта ще надвие убие царя царицата всички

до крак единак зъби за зъб очи за око…чорт вас…

социалдемократи

либерали радикали солдати матроси рабочие парии

другари и прочие ахмаци левичари десняци размирници

сподвижници передвижници болшевики меншевики

конгрес манифест селяци дураци протест КЪРВАВА

НЕДЕЛЯ касапница Господи жетва на шествие мирно

опръскано с кръв на невинни…

всяко зло

за мое добро време за PR пропаганда юзина поход

с работнически каскет напред начело народен трибун

близо до масите класите дъното нищите нашите

битите братята скок върху вълната

от мъка красноречие речи

промивки лозунги навивки огнен оратор агитатор

идеолог стратег радетел за правдата прав

монолитен громящ

врящ и кипящ настървен волеви френетично решен

фанатично обсебен зъл суров целеустремен…наранен

БРАТКО РАЗПЛАТА останалото е фарс каданс резонанс

маска миманс декор интериор маси народ класи

оръдия марионетки статисти в историческа мегапродукция

всенародна социалреволюция с универсален актьор

режисьор сценарист демагог комбинатор напорист

авантюрист лидер деспот реваншист с клеймо от

бесило в ума…

(с вагони германски пари зад гърба)

Распутин

разпътен роман у Романови хипнотичен чудак тарикат

самоук самозван дивак цери хемофилия транс

небивало царèвична здрав царицата лудва екстаз разблудно

фаворит пòчетен в расо невчесан бос чешит

смахнат кажи-речи цар

дворянството в пяна от бяс

преляла е чашата…абдикация

в а к у у м

пик

хамелеон герой хегемон в борбата на ПРОЛЕТАРИАТА

за ДИКТАТУРА ýра ýра ЦЯЛАТА ВЛАСТ НА СЪВЕТИТЕ

долу Керенски Корнилов бялата гвардия вън метеж

да дойде червената армия вперьод Петроград окупиран

обсада на зимен дворец удари часът „Аврора“ салют лавина

стихийно отприщени хора щурм революция Смолни

О К Т О М В Р И

ПОБЕДА еуфория ниша в историята МОЯТ ЧАС най-после

ВЛАСТ да живее вождът на съветите Ленин Ленин

чистки ЧеКисти комунисти комисари емисари терористи

реваншисти в строй красноармейци в бой за съветската

власт нужен ни е хляб конфискации екзекуции

врагове на народа кулаци ядат а не дават сволоч

аристократи ренегати анархисти царисти буржоа

реакционери есери кадети поети интелигенти невежи

свещенослужители учители случайни виновни

съмнителни подозрителни заподозрени набедени скептици

неубедени свои чужди без нужда без цел

саморазправа разстрел

без ред без съд насипно накуп стотици на ден на час

мъже и девици без право на глас без присъда без поп

без гроб вакханалия въртоп каша играта е наша

мътна вода тежък улов терор отпор на класовия враг

(пред оцелелите е ГУЛАГ)

и м а м  П Ъ Л Н А Т А  В Л А С Т

над съветска Русия успях червени контури на картата

треперете от страх чисто нов строй под небето режим

на съветите епохално уникално скандално

Владимир Илич кумир знаменател и мит за век напред…

снимка за трудещите се с каскет

С М Е Т К А Т А

време е

падеж на дълга

идва край на пусията твоят ред Николай

да платиш да умреш ОЧИ ЗА ОКО ЧЕЛЮСТ ЗА ЗЪБ

дочаках

изтърпях доживях пъклена мъст…

МАТ НА ЦАРЯ с пионките залп екзекуция цар

царица царевни царевич прислуга от упор до крак в мазето

в тайгата дъжд от олово за семето на вероломния враг

култово жертвоприношение

без протокол безславно безследно незнайни гробове

ФИНАЛ юли 1918…пада маската ще намеря ли вече покой…

БРАТКО МОЙ…

ТУНЕЛЪТ

в памет на Никола Ракитин

 

Със светлина се храни душата филигранна,

когато е гнездила в сърцето на поет –

така цвета си ярък обръща постоянно

към слънцето

любящият и предан слънчоглед.

 

Спонтанно доверчив

и ранимо деликатен,

вирее в свят различен поетът неразбран –

сред блянове въздушни

и сънища невнятни –

потулил дух самотен в неръкотворен храм.

Непригоден за мрака

в житейското торнадо,

безомощен отказва се рицарят -лирик,

когато го застигне

неправда безпощадна,

безчестие жестоко, внезапен удар див.

 

Вълната кална

с грохот

повлича безвъзвратно

душата на поета към черния тунел

на мъка безизходна,

а в тъмното следата и

прилича на ГОЛЯМО и КЪРВАВО ЛАЛЕ….

 

РАЗГОВОР С ЛЕВСКИ

 

Пред твоята безмерна величавост,

Апостоле,

куплетите са слаби

и римите са хилав отпечатък

на ръста ти – в мащаби

ЕПОХАЛЕН.

 

Съвсем обикновен и простодушен

е твоят образ,

произход, характер,

но някакъв чутовно – дръзък дух

е живял във теб

и тръсил брод през мрака.

 

Изправен сам –

левент с юначна смелост

срещу тиранин кървав

петвековен,

обричаш се на святото си дело –

народ в бунт за свобода

да водиш.

 

След теб с ръмжене

втурват се потери

от главорези, стръвни да те хванат,

Ако спечелиш – цял народ печели

ако загубиш – ти ще си курбанът.

 

ПИСМО ДО СЪВЕСТИН

на Съвестин Деянов -изчезнал безследно на 06.05.1997 г.

 

 

Изминаха петнадесет години

/как неусетно дните си летят/

откакто ти излезе Съвестине,

да поигрееш за последен път.

 

Животът в твоя бащин дом застина

в часа на връхлетялата беда

в далечния Гергьовден, Съвестине,

белязан със злочестия курбан.

Загубва се печалната ти диря

като мънисто

в детската игра

и сякаш си отлитнал, Съвестине,

към тайнствена планета – по-добра.

 

След теб се сгромолясаха лавини

и зейна кратер от човешка скръб –

мнозина, като тебе Съвестине,

изчезнали са…

като в страшен сън!…

 

През огън мъченически премина

баща ти, който търсите до днес,

защото ти му липсваш Съвестине –

но няма ни следа от теб, ни вест.

 

Разнищваха гадатели лъжливи

съдбата ти

с нечист рекламен шум,

но никой не разгърна Съвестине,

завесата над тъмният ти друм.

И медийте в първите години

с прискръбен тон

за теб тръбиха в хор,

но вече хит не си им, Съвестине

и казусът е в задният им двор.

 

А институции ???