СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ДИЯНА ИВАНОВА
ОБИЧ

 

Едно сърце от мен,
едно сърце от теб
са две сърца
във пламък цели!

Но щом се съберат
започват да горят.
В тях чувства благи
дълго са живяли.

ГОРЧИВА ИСТИНА

Когато падне морски хлад
и пеперуди в сянка спят,
когато посинее
вечер теменужена
и сме заключени, но сме сами
отделно и ненужно:
Тогава става ясно как
прибавя времето нов такт,
а с кош изсипани звездите
се олюляват по небето
със вълните на морето,
за старата любов
в хербарий скрита,
излей лековита
тъгата на сърцето.

ПРОВИНЦИАЛНА НОЩ

Здравей, лятна сянка!
В дъжда, под балкона
с отворен прозорец и няма икона,
пианото свири музика лека.
Отвътре какво ли си мисли човекът?

Той свири и сякаш в дата танцува,
и твоята мила сама пак лудува.
Но късно е вече и всички заспаха
и птиците стоплиха лятната стряха.

А ти само чакаш да те повикат.
Пианото спре ли – думите заспиват.
Качи се сама по стъпалата!
Да знаеш от мене, че там той те чака.

СПИРКА ”НАДЕЖДА”

 

Самотникът, който носеше стария шал
във нощта, нежна като тънък воал,

ме погледна замислен и после попита:
– Извинете, не бяхте ли Вий Маргарита?

Бе загубил жената на своите мечни…
О, не връщай се, спомен, в бледи души!
Самотата излива с делви сълзи,
че любимата мила загубил преди!

Още десет минути до бързия трен,
в очите невидимо – ни милост, ни плен,
отминава замислен тоз пътник, припрян.
– Може би си измисля? Виж остана вън сам?!