Донка Василева е завършила българска филология във Великотърновския университет, по професия е журналист, дългогодишен член на СБЖ. Редактор е на десетина поетични и една прозаична книга. Започва да пиша в ученическите си години. Публикувала е в местния разградски и централния печат, в интернет сайтове, в списания, сборници, алманаси /Библиотека „Лудогорие” – „Дъга над Лудогорието” и „Луда земя”, сборници – издания след периодичния национален конкурс „Поетични хоризонти на българката“/, антологии – МАДЕДОНСКО-БЪЛГАРСКА и СРЪБСКО-БЪЛГАРСКА. Нейни сдтихове са превеждани на руски, турски, македонски и сръбски. Отличавана и награждавана в регионални и национални конкурси за поезия, в печатни и ефирни медии /ЕРАТО – в.“Уикенд“ и БНР „Христо Ботев“ – поетичен конкурс„Зрящи сърца“ . Автор е на книгите „Илюзия за рая“, „Топли значения“, „Ретропоза“, „Следсънища …и още нещо“. Живее в Разград.
Донка Василева в момент на уединение сред оскъдната
природа на градския пейзаж
Какво ли се крие зад тази усмивка?
Един поет и писател трябва да е преди всичко читател
– Донка Василева го доказва!
Не може и без рецитали и срещи с читатели…
„Мен вечно ме измъчва красотата“ – би казал Павел Матев,
но не и Донка, която посреща красотата на цветята
в своя дом с усмивка
Друго е усещането, когато една поезия се изпълнява
от самия автор!
Фотографите също заслужават малко внимание.Например
като се позира пред тях.
Нито чаша вино, нито красивият интериор на една къща за
гости вредят на поезията…