Мълча(ние)

Има един човек, който ми мълчи

и от дълго време предизвикващ у мене сълзи.

Човек, който за секунди цялата ме разруши

и сърцето ми завинаги съкруши.

Остави ме мен, клетата, със спомените проклети

И с толкова мигове, които от живота никога няма да бъдат взети.

За известно време болката подтисната беше,

но дълбоко в мен всичко ме болеше.

Лъжех се с какво ли не,

само и само тази мъка да спре.

Година по-късно след всичко, което стана,

разбирам, че все така ще си остана.

Душата ми плаче, тялото гние,

защото сме “Аз” и “Ти”, а не “Ние”.

Въпреки всичко знам, че ще дойдат и добрите ни дни,

но само ако един човек спре да ми мълчи.