ИЗПИТЪТ В ЖИВОТА
Държахме изпит по човечност,
но бяхме скъсани…Какъв провал!
Почти живеем цяла вечност,
откъснати от Божия морал.
Едно говорим,друго правим –
на думата си просто не държим.
С хвалебствия Мамона славим,
забравили на Бога що дължим.
И търсим пътищата леки,
стремейки се нагоре,към върха.
Макар че трудните пътеки
събуждат съвестта ни на духа.
Но ненаситните ни страсти
човека в нас погубват ден след ден…
На злото ставаме подвластни…
Нима човек за зло е сътворен?
На път към своята Голгота
на много изпити ще се явим…
ЕДИН Е ИЗПИТЪТ В ЖИВОТА –
ЧОВЕЩИНАТА В НАС ДА СЪХРАНИМ !
!
ЕДИН Е
БОЖЕ МОЙ,ТИ СИ НА ХОД!
Знойно лято.Върли пек.
Все едно,че сме в Сахара.
Кръвно вдига чак човек-
сякаш се пече на скара.
А сърцето му бумти-
ще изхвръкне през ребрата…
Боже мой,прости ми Ти!-
Мор ли прати на земята?
Виж: пожари всеки ден
лумват в горските масиви.
И пейзажът одимен
стряска с пепелища сиви.
По-добре прати ни дъжд –
топъл,кротък дъжд да ливне .
И от него изведнъж –
пак природата да живне.
Дай ни безопасен код –
време с плодове богато!
Боже мой, Ти си на ход!
Върни нашенското лято!
ТРИПТИХ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
- Народ си ти кадърен, талантлив,
но други ползват ти благата.
Великодушен си и доверчив –
и страдаш си от добрината.
Навярно си, народе, прокълнат
от Бога или Сатаната –
да бъдеш роб, да мреш дори от глад
с мечтата си за свободата.
2.
Един народ, щом няма хляб
и всеки ден си недояжда,
щом мре от стресове, от глад –
такъв народ деца не ражда.
Един народ, щом все търпи,
дори кога кръвта му смучат –
такъв народ го отпиши,
щом дава свои да го душат.
3.
Съдбата си, народе, заслужаваш –
да бъдеш беден, гладен, малодушен.
Кажи: защо търпиш и разрешаваш
да те убиват свои с пълни гуши?
Едва когато чужди те поробят,
цениш, милееш, любиш Свободата.
Едва когато векове те гробят –
ТОГАВА ИДВА ТВОЯТ УМ В ГЛАВАТА!