Интервю на Станислав Марашки
– След първия ви роман, чийто сюжет връща читателите далеч назад в миналото и повдига завесата на пазените тайни от рицарите-тамплиери, във втория ви роман „Целебният божи кръст”сте заложили на битката между доброто и злото, представена като сблъсък на божиите воини с демоничните създания на ада.Това ли е първоначалния ви замисъл и цел?
– Да.Това е замисъла ми и целта да намеря най- подходящите за в случая образи, такива, каквито са съществували наистина – тук визирам именно рицарите- тамплиери.Откривателите и пазителите на светите реликви, които в моите книги са описани като тайната библия и целебният божи кръст.Тъй като съществуването на тези две реликви е недоказано, се постарах да ги обвия в загадъчност.На която и заложих, за да направя романа едновременно увлекателен и динамичен.
– Какво ви вдъхнови за написването му?
– Вдъхновението ми да пиша като цяло, а не само за този роман идва от любовта ми към книгите.Винаги много съм обичала да чета, и още от дете съм писала стихове и разкази.За сегашните ми романи, обаче, вдъхновение ми дава самото желание, което е вътре в мен, в същността ми.То е една страховита сила, която постоянно ме тласка и подканя да пиша нещо ново, различно от предното.Зарежда ме със стремеж да продължавам, не ми дава правото да спирам.До таква степен, че започнах да мисля че да пиша е призванието ми.
– Действията в романите ви се развиват в средновековието и са свързани със Светите земи, реликвите и тамплиерите Защо се спряхте именно на този период, на тамплиерите и пазените от тях тайни?
– О, тамплиерите…Те са един от най- интересните и потулени в мистерия образи в човешката история.Такива са и битките, които са водили още от основаването на Ордена след първия кръстоносен поход и завземането на Йерусалим. За това, какви са били самите те, няма да говоря.Има достатъчно информация по този въпрос.По- интересно е да се вникне в скритата им същност, в онова, което са имали като познания и какви тайни са пазели.А що се отнася до Светите земи, те са дълбоко свързани с Христовата вяра.Именно тази вяра е била в основата на всички битки меджу християни и мюсюлмани по онова време.Друг е въпроса до колко е била замесена Светата църква и до колко права е била да смята, че тия земи трябва да са притежание само на християните.Това е друга, доста сложна тематика, която и до днес е силен подстрекател към воденето на военни действия.За това като завършек ще кажа само тези думи, които съм изрекла чрез героите си – Бог е един и неговия храм се намира в сърцето и душата.Не в храмове и църкви.И едва ли Бог би искал в негово име да се водят унищожителни войни.