Ели Димитрова Лозанска e родена на 23.04.1959 година в гр.Сандански. Своя град  Лозанска нарича „малко и красиво градче в полите на Пирин“, а за себе си  разказва:“Израснах край реката на „детството свято“ – Санданска Бистрица.Къщата ни беше в обсега на черквата „Свети Георги Победоносец“. Затова съм се ползвала и се ползвам и досега от Божествената закрила.Имах най-слънчевото детство. То  формира  в мен „безумния мечтател „какъвто съм и досега.Завърших средно гимназиално образование в елитната гимназия „Яне Сандански“. За мен казваха, че  притежавам  литературни заложби , оригинално мислене и изразяване, но…Но  един филм за геолози  промени  само за ден  вярната литературна посока в живота ми!Някаква измислена романтика да работя в природата  ме тласна в посоката на геологията,заглушавайки за дълго  вмен гласа на журналиста  и писателя!“. И от тогава целият и живот тръгва назад! Признава, разбира се, че този неин избор е имал и своите хубави страни, защото именно  в Минно-Геоложкия среща любовта на живота си.От нейния осеян с  препятствия брак се раждат две прекрасни деца, които според нея са плод на Любовта. За тях всички казват,че са като приказни герои и затова тя не съжалява, че се посветява изцяло на тях. В  критичен за нея момент,останала без работа , Ели моли бащата на децата си   да постъпи на работа в „Нефтохим“ – Бургас. И там го загубва безвъзвратно… В  живота и се случва така, че  Лозанска постига най – хубавата си работа, но с цената на човешки живот.  Някога дръзва да има собствено радиопредаване в Бургас. Ала фактът,че не е тамошна я спъна в тази нейна смела инициатива. Пред близки и приятели Ели Лозанска споделя, че на финалната права от живота си  ще се отдаде от цялото си сърце  и душа на творческата работа. И че ще се раздава до край за хората ! Декларира, че е твърд привърженик  на българщината и и че ще се бори, за да запази всичко истинско  и хубаво,  останало в нашия народ .Нейна съкровена мечта е  да имам своя честота на  българско радио  в Нова Зеландия, където живее дъщеря и.И за да възпита в български дух нейните  внучки, които  ще живеят там , макар да са признати за Новозеландски граждани и носят чужди имена. А в главата и отдавна зрее романът за нейния живот, продължил особено драматично след загубата на съпруга и.

Сега Ели Лозанска живее в своя роден град, но това не и пречи да следи изявите на Конфедерацията на Българските писатели в Бургас и страната.Вълнува се и задочно е част от живота на тези сродни по душа хора. И често обича да казва:“-Ние сме от една порода.Прекланям се пред таланта на художници , писатели и музиканти и ще прославя Бога във всички тях !“

)

Усмивката е неотменна част от декора на вълшебната родна планина, когато си  в нейното лоно…

Струва си да се позира за снимка пред старинна къща в битов стил и ухайни цветя, облагородили двора пред нея.

На люлката под дървото човек може да се почувства като в приказната страна на детството…

Този път в очите има не само веселие,но и мъдро задоволство от факта, че си успял да продължиш живота чрез деца и внуци…

Като изключим английският надпис „FOR SALE“( ПРОДАВА СЕ  ), картинката с Лозанска,облечена спортно и стилизираният планински пейзаж зад нея е почти идилична…

Какво ли си мисли романтичната жена, поспряла за миг пред фотообектива?

Понякога пътуването във времето и в душата изисква човек да поседне, па макар и на най-непретенциозното място…

 

Няма как една планина да е красива без водата.Пирин също не прави изключение.Чудно ли е тогава, че Ели е така привързана към красотата на родния край?

 

Всеки, който се е родил  към средата на миналия век, е запечатвал спомените си с чернобели снимки, за да изрази с тях цветния си живот.

Картичка от детството, посветена на Осми март.Ели също е била дете, нали?

Пейзаж, в който преобладават дървесното кафяво и тревното зелено…Какво по-хубаво от това!

 

„Диана Експрес“ има една песен за усмивката. Дали неин прототип не е усмивката на Ели?

Да живее планинският туризъм!

Второто „Аз“ на Лозанска – бургаската  и половина, рееща се някъде по бургаските плажове….

Божественият кръст на чешмата е най-верният символ на скритата и не толкова скрита набожна същност на Ели Лозанска.

 

Понякога си струва планинарят да спре похода си, за да бъде увековечен в снимка.

 

И отново на фона на морето във втория „роден“ град – Бургас…

 

 С икона под мишницата походите в Пирин са като че ли по-сигурни…